В пълно мълчание Констънс стисна още по-силно, забивайки нокти във влажната месеста кожа. Изведнъж гласът на жената се върна. Тя отскочи назад, защото Констънс неочаквано я беше пуснала, пое си дълбоко дъх.
— Ти! – извика тя, гледайки Констънс с ужас. – Моля… моля…
Констънс отпусна ръка.
— Ще помогна. Моля само не ме гледай така! – Жената посегна зад гърба си и без да откъсва очи от Констънс, опипом намери подлакътниците на високото си креело и се отпусна в него, все едно й се бяха подкосили краката. На кожата под брадичката й вече се бяха появили червени кръгове.
Констънс остана права.
— Онова, което ще кажа… никой не знае източника.
Трябваше да мине още малко време, преди гневът на Констънс да се разсее достатъчно, за да успее да овладее гласа си. Най-накрая беше способна да отговори:
— Ще запазя всичко в тайна.
— Добре тогава… добре тогава. – Жената се протегна към чашата с вода, която стоеше на масичката за сервиране, отпи от нея, стискайки я с трепереща ръка, и шумно я стовари върху плота. – Никой не знае с точност какво означават Тайбанеските надписи – започна тя с одрезгавял глас. – Били намерени преди век, изсечени на шистова плоча в ексмутските тресавища. Мястото, където ги намерили, се смята за отдавна изоставено сборище с неговия плац за вещерския шабат.
— Плац за вещерски шабат?
— Мястото, където вещиците изпълняват своите церемонии. Само че те не са уикани – бели вещици. Те били от черните.
— Обяснете.
— Винаги щом има сила, която да твори добро, както в нашите уикаиски заклинания, ще има някой, който иска да направи магия по другия начин. В живота изкушението от властта или отмъщението винаги е живо причината може да е загуба на работата, съперничество в любовта и какво ли още не.
— И какво означава Тайбане?
— Бане идва от староанглийското бана, което означава „злочестина или проклятие“. Отнася се и за отрова. Например улфсбане, отрова срещу вълци, се нарича така, защото е използвана за убиването на вълци.
— А частта „тай“ от думата?
— Загадка.
— Използват ли се за нещо днес тайбанеските надписи?
— Има слухове, но нищо повече, че някои може да ги използва, за да призовава силите на мрака или за черни ритуали. Надписите са страшни и грешни и само най-дръзката или отчаяна вещица би ги използвала, защото тяхното точно предназначение и смисъл са твърде неясни. Направо си играеш с огъня.
— Вие използвали ли сте ги?
Жената наведе глава.
— Къде е сега тази шистова плоча? – продължи Констънс.
— Била е унищожена много отдавна. Обаче нейният откривател е оставил бележките си.
— За какви бележки говорите?
— Документите на един археолог любител на име Сътър. Съхраняват се тук, в Историческото общество „Старият Салем“. – Жената замълча. – Някои се поддават на изкушението и предприемат това нещастно поклонничество, за да прочетат тези документи.
— И?
— По-късно всички са съжалявали.
23.
Констънс Грийн крачеше през очарователния център на Салем на път за Историческото общество „Старият Салем“, което се помещаваше в сграда на около километър и половина от сборището на вещиците. С изненада откри, че става дума за богата и внушителна сграда, построена в края на XIX век. Влезе и се озова в просторно фоайе, оборудвано с всичко най-ново в областта на автоматизираните каталози и електронните уреди. Всичко това се охраняваше от детектор за метали, надзираван от шкембест служител на охранителна фирма.
Колкото и да й беше неприятно, след миг се озова от другата страна на детектора, напълно облъчена и претърсена. Оказа се, че веселата госпожа на информацията познава документите на Сътър и я насочи към отдела на третия етаж, където можеха да бъдат поръчани.
Скоростен асансьор я качи, вратите се отвориха със съскане и тя се озова в оскъдно обзаведено високо помещение. На близкото бюро седеше възрастна жена с прошарена коса, опъната назад в голям кок. Когато Констънс излезе от асансьора, жената остави телефонната слушалка.
— Констънс Грийн? – попита тя с глас, изпълнен с тревожна енергичност. – Дошла сте да четете Сътъровите документи?
Констънс кимна в знак на потвърждение.
— Аз съм госпожа Джоб, архивистка. Последвайте ме. – Жената стана от мястото си и опипа чипкартата, която висеше на врата й на дълга лента. На лицето й ясно беше изписано отвращение.
Констънс я последва надолу по един коридор. С помощта на чипкартата жената отвори друга врата и влязоха в малко помещение с маса, покрита със сукно.