— Моля, сложете ги – каза жената и извади чифт бели памучни ръкавици.
Констънс ги нахлузи.
— Моля да не пипате документите с голи ръце. Може да използвате молив и компютър, но не и писалка. Седнете, докато извадя Сътъровите документи. Напоследък са много популярни.
Тя мина през друга врата. Върна се след по-малко минута с пластмасова кутия в ръце, в която имаше папки с найлонови корици. Остави я на масата.
— Може да вадите папките само една по една. Някакви въпроси, госпожице Грийн?
Констънс усети отново, че я смятат за неоезичник. Попита се дали ако Пендъргаст беше на нейно място, щеше да успее да се възползва от тази погрешна преценка. Той, изглежда, винаги успяваше да приспособи подхода си още от началото така, че да получи най-добрия възможен резултат. Беше безскрупулен в търсенето на предимство.
Тя също щеше да бъде.
— Предполагам, че много хора идват да видят документите? – попита.
— Те са сред най-ползваните.
— Наистина? От кого?
— Салем е център на уиканската религия, както без съмнение знаете. – Тя огледа роклята на Констънс. – Много от практикуващите неоезичество идват да видят документите и да копират или снимат… ъъъ… надписите.
— Имате предвид Тайбанеските надписи?
— Да. – Жената се обърна да си върви.
— Моля ви, още един въпрос, ако нямате нищо против.
Жената се върна, но сега Констънс откри нетърпение, изписано на нейното лице.
— Знаете ли нещо за този археолог Сътър?
— Сътър не е бил археолог, а аматьор, и то по време, когато археологията още не била напълно установена като професия. Откровено казано, бил е особняк.
— Защо мислите така?
— Ще можете сама да прецените, като прегледате неговите документи.
— Вие преглеждали ли сте ги?
— Разбира се, част от служебните ми задължения е да се запозная със съдържанието на тези папки. Не искам да си помислите, че го клеветя, но ще видите, че Сътър най-малкото е бил фантазьор. – Тя махна с ръка. – Ако зависеше от мен, тези документи отдавна да са на боклука. Може да са интересни единствено за хората, които изучават девиантното поведение. Или – тя замълча многозначително – за сектата на новите езичници.
— Виждам – каза Констънс, отвръщайки на втренчения й поглед, – че сте ме сбъркали с уикан.
— Дали сте, или не сте – това не ми влиза в работата.
— Осъзнавам, че роклята ми е старомодна и държането ми може да изглежда странно, но това е защото… – Тя си спомни рецепционистката в Ексмутския полицейски участък – съм амиш.
Жената показа изненада и неудобство.
— О, не исках да… внушавам каквото и да било, освен че сте ползвател, който търси информация. Тук има твърде много от тези уикани, които се ровят в тези документи, затова човек започва да прави предположения.
— Магиите, правенето на заклинания са анатема в моята религия. Тук съм – Констънс направи и невъзможното да разиграе залавяне от силни чувства, – защото сестра ми стана езичница. Дойдох, защото опитвам да я спася.
Сега изненадата премина в объркване.
— О, толкова съжалявам… Но как може тези документи да ви помогнат? Искам да кажа, че уиканите може да са привлечени от чисто любопитство, но доколкото знам, новите езичници практикуват бяла, а не черна магия. А бялата магия няма нищо общо с това, което Сътър е документирал.
— Аз се опитвам да я открия. Знам, че е идвала. Имате ли регистър на хората, които са идвали да ползват тези документи?
— Разбира се, че имаме регистър, обаче той е… поверителен.
Щом чу това, Констънс наведе глава и от устата и се откъсна тих затрогващ звук.
— Разбирам. Правилата трябва да се спазват. Аз просто… не искам да изгубя сестра си… заради тази новоезическа религия.
Последва дълго мълчание.
— Добре, мисля, че можем да направим изключение. Ще взема регистъра от моя офис.
Когато жената излезе. Констънс остана още малко с наведена глава, за да позволи на леката усмивка да се скрие. Неудоволствието, което изпитваше от симулирането на чувство, което в действителния живот никога не би разкрила пред друго човешко същество, беше засенчено от успешното объркване на тази неодобряваща и недопускаща възражение жена. След като лицето и отново доби обичайното си изражение. Констънс повдигна глава, придърпа пластмасовата кутия и извади първата папка с етикет „Нов Салем“.
Вътре имаше няколко пожълтели документа. Тя сложи първия върху сукното и внимателно го разлисти. Състоеше се може би от дузина страници, покрити със заплетен паякообразен почерк.