Беше време да посети Клетката.
Тя повика госпожа Джоб, която тръгна пред нея, за да показва пътя. Клетката се помещаваше в мазето на сградата: малко подземие, чиито под, стени и таван бяха направени от стоманени пръти с една-единствена заключваща се врата. Вътре имаше две лавици с древни книги – по една покрай всяка от стените, а в центъра малка маса с лампа. Въздухът беше хладен и сух и Констънс чу бучене на работещ климатик. На близката стена имаше най-различни датчици за околната среда, включително въртящ се барабан, който без съмнение регистрираше температурата и влажността. Беше тъмно и мрачно помещение, което, като израз на голям анахронизъм, беше осеяно със сложни дигитални инструменти.
Архивистката заключи Констънс вътре с друго предупреждение да не сваля ръкавиците.
На лавицата с етикет „Окултни науки и други“ нямаше много книги, не бяха повече от дузина. Повечето познаваше от библиотеката на Енох Леиг на „Ривърсайд Драйв“ 891, която имаше разгърнат в дълбочина отдел за отровите и магията. Тя започна да прехвърля заглавията, правейки си списък наум: ето я прочутата Malleus Maleficarum („Чукът срещу вещици“); Formicarius от Йоханес Нидер; „Откриването на магоьсничеството“ от Реджиналд Скот; френската класика De la Demonomanie lies Sorciers; прословуто неясната Lemegeton Clavicula Salomonis и ужасяващата, обсебена от сенки Necronomicon, подвързана (макар да нямаше съмнение, че госпожа Джоб не знае) с човешка кожа. Констънс вече познаваше тяхното съдържание и знаеше, че в тях няма нищо, което може да й помогне да разшифрова Тайбанеските надписи – ако въобще можеха да бъдат разчетени.
Обаче в края на рафта стояха редица крайно стари, неизвестни и мръсни томове. Тя им хвърли поглед и откри, че повечето няма да са и полезни. Обаче последната книга от редицата, натикана отзад, сякаш в усилие да бъде скрита, беше неозаглавен том и Констънс установи, че въобще не е книга, а ръкопис. Беше наречен Pseudomonarchia Daemonum („Лъжливото кралство на демоните“) и датиран 1563 г.
Сложи го на масата и внимателно се зае да разлиства страниците, изненадана от богатите илюстрации. Изглежда беше нещо като книга с магии и заклинания или списък на всички демони, за които се предполагало, че съществуват: общо шейсет и девет с техните имена, чинове, атрибути, символи и на какво могат да научат човека, който ги повика с помощта на сатанинска церемония. Хартията пукаше под докосването на ръката и в ръкавица и Констънс имаше усещането, че отдавна никой не е преглеждал този ръкопис.
Прелистваше го, търсейки символи, които да приличат на тайбанеските. Повечето от символите представляваха самите демони. Малко бяха онези, които означаваха движение, пътуване, посоки и място. Докато прелистваше страниците, пред очите и попадна символ, който приличаше на Тайбанеските надписи:
Беше обяснен като Obscura Peregrinatione ad Littus (Черно поклонничество до Южния бряг).
Прилежното търсене извади наяве още един от Тайбанеските символи:
Обяснението беше Indevitatus, което означаваше неизбежно“, „неименуемо“, „надвиснало“.
Започна със засилен интерес да рови из текста страница след страница. Към края попадна на още два символа.
Първият беше знакът за демон, известен като Форас, и Констънс си преведе наум латинския текст:
Тридесет и първият дух е Форас. Той се явява във формата на силен мъж с истински човешки форми, може да даде на хората разума как да знаят достойнствата и отровите на всички билки. Той преподава Изкуствата на Закона във всичките им части. Ако е поискано, прави така, че хората да живеят дълго и да избягват разкриването на тяхната злина. Това е неговият печат.
Знакът беше същият като в Тайбанеските надписи. Другият символ, които отговаряше на едно от изображенията, беше на демон, наречен Моракс, а обяснителният текст в превод гласеше следното:
Морокс е велик и могъщ принц на мрака и когато приема формата на човек, показва кучешки зъби, голяма глава като на обезобразена човекоподобна маймуна и влачи подире си сатанинска опашка. Той хитрува великолепно, предизвиква похотливост и си ляга с всяка жена, която пожелае. Изпитва голяма жажда за човешка кръв и гуляе с вътрешностите на онези, които убива. Неговият печат е следният: