След около пет минути от говорителя се чу пиукане. Пендъргаст остави металотърсача настрана, клекна и започна много внимателно да копае с мистрия. Почвата беше рохкава и влажна, без скали или камъни, но пък оплетена с тревни корени, които се налагаше да срязва с ръба на мистрията.
Когато изкопа трийсет сантиметра, спря, извади малка сонда от джоба си и внимателно я вкара в земята. Нещо попречи на проникването й. Той порови наоколо, за да определи очертанията, извади сондата, покопа още с мистрията и изрови странен, подобен на диск предмет – голяма монета или медальон, грубо отлят в тигел метал. Върху него беше щанцован символ – веднага го разпозна като принадлежащ към Тайбанеските надписи. Според Констънс, която му беше пратила подробен доклад по електронната поща заедно със снимки малко преди да тръгне обратно за Ексмут, той символизираше демона Форас.
Отбеляза местоположението му на картата. С предишното откритие сега вече имаше две външни точки на куинконкса.
Внимателно преценявайки стъпките си, отиде до мястото, където предполагаше, че ще бъде третата точка, включи металотърсача и откри трета монета, отлята в тигел. След нея последва четвърта, като на всяка от тях имаше символ на друг демон. Странно, но нито една от тях не символизираше Моракс.
С местата си тези четири точки, разкриваха местоположението на централната точка в куинконкса: мястото на така наречения олтар, споменат в документите на Сътър, които Констънс беше прегледала. Той отиде до тази точка, коленичи и започна да разчиства мястото, като избутваше и изскубваше тревата. Вероятно тук Сътър бе открил самия Тайбанески камък, но от тези разкопки не бяха останали следи, защото бяха правени преди сто и петдесет години.
Пендъргаст отново се възползва от металотърсача и той веднага реагира с пиукане. Агентът почисти парче с размери около шейсет квадратни сантиметра и започна да копае. Бяха минали само двайсет минути, откакто бе оставил Гавин в лодката, което му осигуряваше достатъчно време. Работеше бавно, докато не изкопа дупка с дълбочина около половин метър. С помощта на металотърсача определи точното място, където беше заровен металният предмет, и много внимателно започна да мушка със сондата.
Оказа се, че е на още трийсетина сантиметра дълбочина. Сега заряза мистрията и започна да рови с ръце. Най-накрая пръстите му стигнаха до нещо твърдо. Внимателно разчисти тревните корени и пръста, за да освободи предмета, почисти го колкото можа, снима го на мястото, после го измъкна от земята.
Беше много странен предмет. Централната му част бе направена от същия метал, излят в тигел – предположи, че е смес от олово и калай. Имаше странна, дива форма – абстрактно изображение на зинала уста, пълна с криви зъби, изобразена в момента, когато поглъща нещо, приличащо на кълбо от вътрешности. Докато я оглеждаше, Пендъргаст осъзна, че е била изработена чрез изливане на разтопен метал във вода, където той бе застинал в тази отвратителна форма – случайно, но въпреки това необичайно демонично изображение. Тази извита, пълна с мехури метална маса беше захваната в сребърна рамка. По нея имаше останки от нещо завързано – приличаше на конски косми, плюс парче изгнила кост, запазено само благодарение на анаеробните качества на пръстта. В среброто беше щампован символът на Моракс демона с глава на горила, кучешки зъби и сатанинска опашка.
Пендъргаст извади от сака за оборудването плитка пластмасова кутия, сложи предмета вътре и я уви във фолио с мехурчета, което беше взел специално за подобен случай. След това я пъхна в сака заедно с картата и останалото оборудване, стана, погледна си часовника, изтупа ръцете си и пое обратно към лодката.
Сержант Гавин изглеждаше раздразнен и нетърпелив.
— Намерихте ли нещо? – попита той.
Агентът се настани на мястото си на носа на лодката.
— Представете си, да.
— Какво?
Пендъргаст извади пластмасовата кутия от сака, отвори я и показа предмета и неговото гнездо от фолио с мехурчета.
Гавин се вторачи в него, а лицето му пребледня.
— Мамка му, какво е това?
— Наистина, мамка му – се чу лаконичният отговор на Пендъргаст.
25.