Констънс поиска наетият автомобил да спре на ексмутската главна улица много преди странноприемницата, за да обмисли възможностите. Беше имала намерение да поседи на бара, както я бе помолил Пендъргаст, и да се ослушва за полезни клюки. Снощи не беше в настроение да го направи. Сега обаче се чувстваше доста изтощена от пътуването си до Салем. Може би известно време, прекарано в ресторант „Морската карта“, нямаше да се окаже толкова мъчително преживяване.
Някой потропа по стъклото. Констънс го свали и се озова пред Керъл Хинтъруасър.
— Констънс – каза жената, – помислих си, че сте вие. Магазинът ми е отсреща. Бихте ли искали да изпием по чаша чай в късния следобед?
Констънс се поколеба.
— Възнамерявах да се върна в странноприемницата.
— Хайде, само по една чаша. Ще бъде прекрасно да си побъбрим. Ще се обадя в странноприемницата изпратят колата си да ви вземе.
— Така да бъде.
След като плати на шофьора. Констънс слезе от колата и се озова под пристъпите на вятъра, който фучеше надолу по ексмутската главна улица, носейки със себе си миризмата на сол и водорасли. Няколко парчета вестник също се носеха из въздуха, а над главите им се виеше двойка кряскащи чайки. Тя последва жената в нейния магазин, като се питаше за какво ли иска Хинтъруасър да говори с нея, защото намерението й беше очевидно.
— Моля, седнете. – Магазинът „Спомени от Ексмут“ продаваше главно туристически дреболии: предмети на местни занаятчии, пощенски картички, карти и пътеводители, тениски, свещи, черупки, мозайки, а в задната част на помещението имаше три малки маси, където се сервираше чай или кафе. Констънс седна на една от тях, докато Хинтъруасър помоли продавачката млада жена с ярки очи и късо подстригана коса да им направи кана чай. Няколко минути по-късно продавачката донесе чая, сервиран в антикварен сребърен чаен комплект с чаши от китайски порцелан, хляб, масло и мармалад. Тя сложи подноса на масичка за сервиране до тяхната и им поднесе чашите и сребърните прибори.
— Вие сте човекът, който помага на агента от ФБР при разследването на кражбата на виното? – попита жената с едва скрито любопитство.
Констънс кимна, малко изненадана от прямия въпрос.
— Така е.
Благодаря ти, Флавия – каза Керъл, освобождавайки се учтиво от момичето.
То им се усмихна поотделно, после се отдалечи.
Констънс подхвърли:
— Тя сервира и в ресторанта на странноприемницата.
— Флавия Стрейхорн. Нова е в града, родена е в Нова Англия, но е прекарала последните няколко месеца, пътешествайки из Североизточна Азия. Събира пари за докторат. Освен това, изглежда, се сдоби с нашата провинциална склонност да клюкарстваме. – Тя се засмя.
— Хората май изпитват голямо любопитство към нас.
— Освен това, че сте помощник на агент от ФБР, обсъждат вашия старомоден начин да се обличане. Има ли някаква специална причина за това?
— Не, не, просто винаги съм се обличала така. – Констънс изведнъж осъзна, че поне за екскурзии като тази се налага да положи усилия и да осъвремени гардероба си.
— Добре де – продължи Керъл, забелязала чантата от кожа на соленоводен крокодил, закачена за стола на Констънс, – поне чантата ви е модерна. „Ермес Бъркин“, нали?
Констънс кимна.
— Прекрасна е. Вероятно струва повече от цялата тази сграда.
Може би не беше толкова добра идея да я вземе със себе си. Беше подарък от Пендъргаст за последния й рожден ден. Наистина, когато ставаше дума да общува с външния свят, нищо не успяваше да направи както трябва.
— Чаят е почти готов – обяви Керъл и посочи каната с накиснатата цедка яйце за чай. – Това е моята специална смеска – „Ексмутски чай“. Вземете си хляб и мармалад.
— Благодаря, много сте мила.
— Нещо подобно, хубаво е да можем да си побъбрим.
Констънс си взе филийка пресен домашен хляб, след това я намаза с масло и малко мармалад, не беше яла цял ден.
Хинтъруасър разля чая и добави щедро мляко и захар.
— Радвам се, че ви срещнах. Чухте ли за… ъъъ… неприятните думи, които си размениха господин Пендъргаст и господин Пърсивал?
Тя отпи.
— Да, чух.
— Искам да знаете колко зле се почувства Пърси заради това. Вярно е, че напоследък трудно продава произведенията си – знаете как се променят вкусовете и е малко чувствителен на тази тема, не е имал намерение да избухва. Сега осъзнава, че един следовател трябва да задава въпроси, да проверява от всяка гледна точка, да рови в миналото на всички. Дори и в моето, което за съжаление не е от най-чистите имам гадно петно в досието си. Представете си – магазинна кражба! Тя се изсмя.