— Точно това е дилемата, която трябва да решим.
— Не смятате, че може да става дума за хора, които се занимават сериозно с магии? – попита Керъл.
— Въпросът продължава да е открит.
— Хайде стига! – подхвърли Лейк със смях. – Тези легенди за вещици са точно това – просто легенди.
Този път Констънс отговори:
— Съжалявам, но не е така. Научих, че в края на седемнайсети век, след като са избягали от Салем, сборище на вещици наистина се е заселило в тресавищата. Колонията не е измряла, а се премества някъде на юг.
Лейк погледна Керъл. Лицето й беше бледо и уплашено. Разбираше я добре – мисълта, че хората, обрали мазето им, са не само крадци, но и убийци, наистина беше смущаваща. Обаче вещици? Не, това беше наистина смешно.
— Господин Лейк, след като вече сте напълно запознат с напредъка на разследването, ще ни извините ли, защото трябва да се връщам на работа.
След тези думи Пендъргаст мълчаливо започна да слиза по виещото се стълбище от върха на кулата. Лейк, който крачеше накрая, също беше мълчалив и замислен.
30.
Минаваше два и половина, когато Пендъргаст паркира своето „Порше Спайдър“ в края на Дюн Роуд. Той слезе от колата, Констънс го последва и го загледа как отвори багажника и извади отвътре металотърсач и сак, пълен е оборудване. Беше се защитил от лошото време с непромокаема рибарска шапка и тежка мушама. Денят стана още по-сив, а въздухът толкова наситен с влага, сякаш се състоеше от малки водни капчици. Въпреки това нямаше мъгла и видимостта беше добра. Тя виждаше ексмутския морски фар на около километър и половина в северна посока, където бяха прекарали част от сутринта в разговор с Лейк.
Констънс последва Пендъргаст по тясната пясъчна пътека към водата. Тя се изкачи върху малкото възвишение, а той спря, вторачи се на изток, главата му започна да се върти едва доловимо, докато проучваше бреговата линия. Следобедът беше станал не само мрачен, но и хладен и зашитата на Констънс срещу стихиите беше дебел норвежки пуловер и дълга до прасеца пола от туид с приглушени цветове.
Констънс познаваше мълчанието на Пендъргаст и не й беше неприятно да прекарва времето, потънала в своите собствени мисли, но след петнайсетина минути почувства как нетърпението започва да я завладява.
— Зная, че не обичаш да ти задават въпроси от любопитство, но какво правим тук?
В първия момент Пендъргаст не й отговори, след това прекъсна внимателния си оглед и се обърна към нея.
— Боя се, че нашият приятел скулпторът с прав. Теорията ми за потъването на кораба е плод на моя главен мозък. Тук сме, за да се сдобием с доказателство.
— „Пембрук Касъл“ е потънал преди сто и трийсет години. След всички тези години какво доказателство можем да намерим?
— Спомни си какво ти казах. – Той посочи на юг към далечна част от брега, която завиваше остро в морето. – Тази извивка от брега е играла ролята на мрежа. Ако корабът се е разбил върху скалите, отломките са паднали там.
Констънс погледна в указаната посока.
— Как можеш да вадиш подобно заключение от днешната топография? Със сигурност бурите през тези сто и трийсет години са променили бреговата линия.
— Ако бяхме на Кейп Код, щях да се съглася с теб. Но тук бреговата линия е пясък, осеян със скалисти места, които действат като поредица естествени вълноломи, запазвайки нейната форма.
Той потъна отново в мълчание и се зае пак да оглежда мястото, брулено от вятъра. След малко преметна сака през рамо.
— Хайде да вървим.
Констънс го последва надолу по пътеката към бреговата линия. Тази част беше осеяна със страховити каменни блокове, големи колкото леки коли. Дори от това разстояние се виждаше, че страните им са покрити с остри като бръсначи миди. Прибоят се блъскаше с гръм между тях, хвърляйки нагоре големи късове пяна, които за кратко увисваха в тежкия въздух. Водни пръски политаха от яростните гребени, които не спираха да се носят към сушата.
Пендъргаст спря близо до скалите. Остави металотърсача на земята, после извади джипиеса, бинокъла, цифровия фотоапарат и някакъв тайнствен уред, които също сложи на земята. Последва карта, която разгъна и подпря четирите й краища с камъчета. Констънс видя, че е едра топографска карта на ексмутския район в мащаб 1:24 000 с множество бележки със спретнатия почерк на Пендъргаст. Няколко минути той оглежда картата, като често вдигаше глава, за да огледа по-подробно някоя точка от бреговата линия. След това я сгъна и прибра в сака.