— Те не са причина за смъртта?
— Макар че някои от прободните рани, като се вземат предвид кръвоизливите, може да са били нанесени преди смъртта, по-голямата част са след нея. Изображенията също са изрязани след смъртта. Освен това всички са прекалено плитки, за да предизвикат драматична кръвозагуба. Срезовете са слаби, едва ли не колебливи. Не са дело на човек, изпаднал в дива ярост.
— А сега нека се обърнем, ако може, към другото скорошно убийство онова на историка Морис Маккул.
Корнхил се протегна и придърпа друга папка по-близо.
— Добре.
— Причината за неговата смърт е твърде различна – дълго, тежко острие, което буквално е пронизало тялото от единия до другия край.
— Точно така.
— Според вас може ли да се каже, че Маккул също е познавал своя убиец?
Патологът помълча малко, все едно обмисляше дали това не е капан, и накрая отговори:
— Не.
— Защо?
— Защото характерът на нанесената рана ме кара да вярвам – отново неформално, че е бил нападнат от засада.
— Разбирам. – Пендъргаст се облегна назад и сплете пръсти като палатка. – Намирам, докторе, за много интересно, че тези две убийства имат толкова допирни точки и не по-малко различия.
Корнхил потърка челото си с ръка.
— Какво имате предвид?
— Едното е било предумишлено: от засада. Другото спонтанно, непланирано, предизвикано от спор. Едното убийство е било извършено решително с тежък нож. При другото прободните рани са по-колебливи. Въпреки това и в двата случая върху кожата на двата трупа са изрязани определени символи.
Корнхил продължаваше да търка челото си.
— Точно така.
— При Маккул символите са изрязани докато е умирал. В случая на Дънуди след смъртта му. Интересно, не мислите ли?
— Преходът от перимортем в постмортем не е ярко очертан, но не мога да не се съглася с вашето заключение. Все пак, господин Пендъргаст, не е моя работа да правя предположения защо са извършени тези убийства.
— Да, докторе, това е моя работа. – Пендъргаст направи пауза. – Имате снимки от аутопсиите и символите, изрязани върху Маккул и Дънуди, нали?
Корнхил кимна.
— Мога ли да ви обезпокоя, като поискам да ги сложите тук на бюрото, за да можем да ги сравним?
Патологът стана, отвори една картотека, облегната на задната стена на кабинета му, извади няколко допълнителни папки и сложи поредица снимки на бюрото с лице към Пендъргаст.
Специалният агент ги заразглежда с интерес.
— От… ъъъ… артистична гледна точка, изглежда сякаш тези символи са изрязани от един и същ човек. Не мислите ли така?
Корнхил потрепери.
— Предполагам, че сте прав.
— А ще се съгласите ли, че е използвано едно и също оръжие?
— Вероятността е голяма. И в двата случая оръжието е необичайно широко, назъбено острие, неравно, но много остро.
— Дотук между нас отново има съгласие. Сега ми се иска да проявите снизходителност към мен и да огледате по-внимателно точната природа на тези срезове.
Патологът се втренчи за малко в агента. После обърна снимките една по една към себе си и започна внимателно да ги разглежда. Най-накрая повдигна вежди в ням въпрос.
— Изглеждат ли еднакви? – попита Пендъргаст.
— Не.
— Бихте ли описали разликите, моля?
— Струва ми се, че е въпрос на контури. При Маккул срезовете са неравни, по краищата дори разкъсани. Обаче… ъъъ… нещата, изрязани върху Дънуди, имат много по-правилни контури. Също така са по-плитки.
— Докторе, един последен въпрос и ще ви оставя да си гледате работата. Ако се наложи да изкажете предположение – да повторя още веднъж: – питам неофициално в какво се състои разликата в начина, по който символите са били изрязани върху тялото на Маккул и това на Дънуди?
Патологът отново се замисли, преди да отговори.
— Срезовете по Маккул са по-дълбоки, направени с повече сила. Онези по Дънуди, от друга страна, изглеждат едва ли не… колебливи.
— Мисля, че използвахте определенията „слаби“ и „колебливи“?
— Точно така.
— Чудесно. Благодаря ви. Вие потвърдихте моите собствени подозрения. Пендъргаст стана и протегна ръка.
Корнхил също стана и двамата си стиснаха ръцете.
— Объркан съм. Всички тези сходства и тези различия… Какво загатвате? Че двамата са убити от различни хора?
— Точно обратното: убиецът е един и същ, само мотивите са различни. И което е по-важно, отношенията между жертвите и убиеца са различни. Желая ви хубав ден. – След тези обяснения Пендъргаст се обърна и излезе от кабинета.