Констънс завърши обиколката на мазето. Ако в този град беше скрита някаква тъмна тайна, вероятно щеше да е тук, в черквата. Но каква тайна? Констънс бръсна тук-там листата настрана, но откри само парчета счупено стъкло, ръждясали пирони, глинени чирепи. Вятърът се усили и тя се премести на завет под една от стените. Корабното платно, което бе забелязала, беше проснато върху изсъхналите бурени. Констънс хвана единия му край и го дръпна назад. Понесе се отвратителна миризма като от умряло животно и тя инстинктивно пусна платното да падне. Поколеба се, после го хвана отново и го издърпа встрани от стената. Вонята се понесе отново. Светна с фенера и видя, че платното беше покривало малка квадратна плоча метър и двайсет на метър и двайсет в камъните на задната стена. Капакът сякаш затваряше някаква ниша. Смрадта беше ужасна, но не се виждаше никакво умряло животно – всъщност миризмата сякаш идваше иззад плочата.
Тя коленичи и докато дишаше през устата, огледа внимателно капака. Беше ръждясал, но не толкова, колкото би следвало да е. Приличаше на вход към мазе за зимнина. Капакът имаше панти, те бяха смазани и цялата конструкция изглеждаше подозрително действаща.
Сърцето и заби по-бързо. Нещо се криеше зад този капак, сигурна беше в това!
Освети с фенерчето наоколо, после провери дали камата още е пъхната между гънките на роклята й. След това тихо и внимателно вдигна железния капак, който се движеше с лекота, и пред нея не се откри мазе за зимнина, а нисък тунел и спускащо се надолу каменно стълбище. Отдолу лъхна ужасна миризма: на изпражнения, урина и гниеща плът. Приведена, Констънс се вмъкна в отвора и започна да слиза в мрака по стъпалата.
Долу спря и се ослуша. Бушуващата горе буря сега беше до голяма степен приглушена и Констънс чу слаб, прекъсващ звук: звук, който наподобяваше детски плач.
45.
Гавин седеше в задната стая на полицейския участък мрачно вторачен в шахматната дъска.
Началникът отново печелеше и да го бие на шах човек, който интелектуално беше много по-долу от него, ужасно го огорчаваше. Как успяваше да го направи? Вероятно беше прочел някоя книга и научил няколко евтини номера като онези типове, които играеха за пари скоростен шах в Бостънския обществен парк.
Най-накрая изигра хода си.
— Царица – обяви началникът, а дебелите му пръсти преместиха една пешка напред в последния ред.
Със зле прикривано раздразнение Гавин премести още една фигура. Сигурно щеше да изгуби и нея.
Онова, което влошаваше нещата, беше, че началникът, в най-добрия случай нетърпим, се бе надул като жаба след триумфа онзи следобед, когато, меко казано, си приписа цялата заслуга за разкриването на престъплението. Въпреки че Пендъргаст и Констънс Грийн бяха свършили цялата работа. Гавин така и не разбра защо Пендъргаст стоеше настрана по време на пресконференцията и остави началника да монополизира светлината на прожекторите. Е, поне случаят свърши, утеши се той. Не можеше да изтрие от паметта си двата трупа, върху които бяха скверно изрязани Тайбанеските символи. Беше голямо облекчение да научи, че това е дело на онези тъпанари, братята Дънуди, за да отклонят подозренията от своите криминални простотии. Тези символи бяха просто зелен хайвер. Не бяха набъркани нито вещици, нито магьосничество. Дори беше смешно човек да си го помисли.
— Твой ред е – подкани го Мърдок.
Началникът беше преместил царя си в непревземаема позиция и Гавин видя, че ще изгуби още две пешки, а с тях и играта. Нищо не можеше да направи. Премести пешката, а Мърдок повали фигурата му с излишна сила. Проклет глупак!
— Предавам се – бързо каза Гавин.
— Хайде сега, не се отказвай толкова рано – едва не проплака Мърдок. – Още можеш да спечелиш.
Докато Гавин клатеше глава, чу неочакван трясък в приемната входната врата се беше отворила докрай. После се чу задавен вик – за помощ.
Гавин и началникът скочиха на крака, дъската и фигурите се разлетяха наоколо. На прага стоеше Роуз Буфъм – Гавин веднага я позна – подгизнала до кости, мокрите дрехи очертаващи едрата й фигура, дългата сива коса полепнала по главата. Очите й бяха широко ококорени от ужас.
— Боже, помогни! – изпищя сподавено тя. – Помогнете ми! – И залитна към Гавин.