— А теб какво те засяга?
— Нали ти казах, той ми е брат и е свястно хлапе. Обичам го.
— Защо?
— По дяволите! Двамата сме преживели много, това е! Защо ме разпитваш? Психоанализа ли ми правиш?
— Просто съм любопитен.
— Е, вече знаеш. Ако искаш да приказваш, измисли друга тема, става ли?
— Добре. И преди си минавал по тоя път, нали?
— Да.
— Стигал ли си по-далече на изток?
— Пътувал съм чак до Мисис Ип.
— Знаеш ли как да минеш оттатък?
— Да, струва ми се. Мостът в Сейнт Луис още си е там.
— Защо предния път не мина по него?
— Майтапиш ли се? Там е задръстено с коли, пълни със скелети. Не си струваше да се опитвам да го разчиствам.
— Защо изобщо си ходил там?
— Просто да видя как е. Чувах всякакви приказки и исках да хвърля един поглед.
— И как беше?
— Отврат. Изгорели градове, големи кратери, безумни животни, хора…
— Хора ли? Там още ли живеят хора?
— Ако изобщо могат да се нарекат така. Те са съвсем подивели. Облечени са в дрипи или животински кожи. Някои ходят голи. Замеряха ме с камъни, докато не застрелях неколцина. Тогава ме оставиха на мира.
— Преди колко време е било това?
— Преди шест-седем години. Още бях хлапе.
— Защо никога не си разказвал за това?
— Разказвал съм. На няколко мои приятели. Никой друг не ме е питал. Канехме се да отидем там и да отвлечем две-три момичета, обаче накрая всички ги хвана шубето.
— Какво щяхте да правите с тях?
Танър сви рамене.
— Не знам. Може би да ги изчукаме и да ги продадем.
— Вие сте го правили… искам да кажа, продавали сте хора в Барбари Коуст, нали?
Хел отново сви рамене.
— Ами да — призна той. — Преди Голямата чистка.
— Как изобщо си оцелял? Мислех, че са прочистили цялата страна.
— Лежах в затвора — отвърна Танър. — За нападение със смъртоносно оръжие.
— Какво прави след като те пуснаха?
— Позволих им да ме реабилитират. Дадоха ми работа като пощальон.
— А, да, чувал съм за това. Обаче не знаех, че си бил ти. Трябва да си бил много добър. Готвели са те за повишение. После си пребил шефа си и си изгубил работата. Защо?
— Постоянно се заяждаше, че съм лежал в пандиза и за старата ми банда на Крайбрежието. Накрая един ден му казах да се разкара и той ми се изсмя, затова го шибнах с една верига. Избих му предния зъб. И сега пак бих го направил.
— Жалко.
— Бях най-добрият му шофьор. Той изгуби. Никой друг не може да се справи с албъкъркския маршрут, даже днес. Освен ако парите наистина им трябват.
— А самата работа харесваше ли ти?
— Да, аз обичам да шофирам.
— Може би е трябвало да помолиш да те преместят, когато онзи е започнал да те дразни.
— Знам. Ако се беше случило днес, щях да постъпя така. Обаче се бях вбесил, а преди се вбесявах много по-бързо, отколкото сега. Сигурно съм поумнял.
— Ако сега успееш и се прибереш вкъщи, сигурно пак ще те вземат на работа. Ще се съгласиш ли?
— Първо — отвърна Танър, — мисля, че няма да успеем. И второ, ако успеем и в града все още има хора, предпочитам да остана там, отколкото да се върна.
Грег кимна.
— Навярно е разумно. Ще те приемат като герой. Никой няма да знае много за миналото ти. Някой ще ти предложи нещо хубаво.
— Герой, пфу — изсумтя Танър.
— Аз обаче ще се върна, ако успеем.
— И ще заобиколиш нос Хорн?
— Да. По-лесно ще е.
— Може да е забавно. Но защо искаш да се върнеш?
— Имам стара майка и много братя и сестри, за които се грижа. Освен това имам приятелка.
Небето започна да се смрачава и Танър усили екрана.
— Каква е майка ти?
— Много е добра. Вече е възрастна. Отгледа ни всичките, а ние сме осем. Обаче сега има ужасен артрит.
— Каква беше, когато си бил малък?
— През деня работеше, но ни готвеше и понякога ни носеше сладки. Сама шиеше повечето ни дрехи. Разказваше ни много неща, например за преди войната. Играеше с нас и понякога ни подаряваше играчки.
— Ами старецът ти? — попита го Танър след малко.
— Пиеше много и постоянно си сменяше работата, но не ни биеше чак толкова. Прегази го кола, когато бях на дванайсет.
— И сега ти се грижиш за всички, така ли?
— Да. Аз съм най-големият.
— С какво се занимаваш?
— Поех предишната ти работа. Пощенския маршрут до Албъкърки.
— Майтапиш ли се?
— Не.
— Проклет да съм! Горман още ли е началник?
— Миналата година се пенсионира по болест.
— Проклет да съм! Смешна работа. Слушай, в Албъкърки ходил ли си в бар „При Педро“?
— Бил съм там.
— Онова русо момиченце още ли свири на пианото? Маргарет?
— Не.
— Жалко.
— Имат нов пианист. Един дебелак. Носи голям пръстен на лявата ръка.