— Имаше и доброволци, Хел.
— Тогава защо не са им позволили да тръгнат?
— Не бяха достатъчно добри.
— Сигурно тъкмо затова са били доброволци. За да могат да се хвалят. Видя ли как започна да ми се мазни, след като му надрънках ония глупости за човечеството? Мразя такива типове. Всички се преструват.
— Поне остана с добро впечатление.
Танър пак се разсмя.
Вратата се отвори и влезе Мънк, следван от Ред, който носеше голям кафяв плик.
— Донесох ви закуска — каза той, после се обърна към шефа си. — Ето рестото.
— Докато се храните, ще отида да помогна за колата — рече Мънк и прибра парите в джоба си. — Между другото, навън чака някакъв Блинки. Каза, че те познавал, Хел.
— Никога не съм чувал за него.
— Добре. Ще го отпратя.
Вратата тихо се затвори след него и те започнаха да закусват.
След известно време в стаята влезе висок мършав мъж: дебели очила, издадена брадичка и снежнобяла коса.
— Здрасти, Хел — каза той.
— Какво искаш?
— Ти какво имаш?
— Нищо за теб. Изчезвай.
— Така ли се говори с човека, който те е направил богат?
— Богат ли?
— Чух президента да приказва за ранчото ти на крайбрежието. Страхотно. Ти спечели повечето от парите си в сделки с мен, забрави ли?
— Разкарай се.
— Какво караш този път?
— Товар за Бостън.
— Човек като теб не би се отправил на такова пътуване, ако няма печалба. Какво друго имаш?
— Ако не изчезнеш, докато изям това парче печено, ще те науча на нов начин за причиняване на болка.
— Не можеш да въртиш бизнес с никой друг в този град, Хел. Какво носиш? Захарни изделия и марихуана, както обикновено? Или хероин?
Танър лапна последната хапка от печеното, изправи се и извади камата от ботуша си.
— Сигурно си също толкова зле със слуха, колкото и със зрението, Блинки — каза той, подхвърли ножа във духа и го хвана за острието. После пристъпи напред. Блинки постави лявата си ръка на бравата.
— Недей да ме плашиш, Хел. Имаш нужда от мен.
Танър замахна и поряза лявата му буза.
— Защо го направи? — спокойно попита Блинки.
— За удоволствие — отвърна Хел и го изрита в пищяла.
Когато Блинки се преви, Танър отново вдигна ръка, Грег го хвана за китката.
— За Бога! Стига! — извика той, докато Хел забиваше левия си юмрук в корема на Блинки. — Просто го изритай оттук! Защо го мъчиш?
Като продължаваше да се опитва да се освободи от него, Танър рязко повдигна коляното си.
Блинки изпъшка и падна по очи.
Грег издърпа Хел настрани преди да успее да изрита мършавия в ребрата.
— Престани, по дяволите! Няма нужда да го пребиваш!
— Добре! Но го разкарай от очите ми!
— Само прибери ножа.
Грег го пусна и вдигна мъжа от пода. Танър избърса камата в панталона си и я прибра в ботуша си. После се върна към закуската си.
Младежът помогна на Блинки да излезе от офиса и след няколко минути се върна и каза:
— Метнах ги, че е паднал и се е ударил в масата, и те ми повярваха, може би защото този тип е криминално проявен. Но защо го направи?
— Дразнеше ме.
— Защо?
— Той е наркодилър и не приема „не“ за отговор.
— Това не е основание да го биеш.
— Освен това ми достави удоволствие. Нещастно копеле. Печеното ти ще изстине.
— Какво щеше да направиш, ако не те бях спрял? Да го убиеш ли?
— Не. Сигурно щях да му извадя няколко зъба с ония клещи на бюрото.
Грег седна, набоде едно пържено яйце и каза:
— Ти май си малко чалнат.
— Всички сме малко чалнати.
— Възможно е. Но той с нищо не те предизвика…
— Ти не разбираш, Грег. Аз съм от Ангелите. Аз съм последният жив от Ангелите. И съм такъв още отпреди да сменим дънките си с кожени панталони заради проклетите бури. Знаеш ли какво значи това? Аз съм последният и трябва да пазя репутацията си. Никой не се ебава с нас, защото ще си вземе белята. Виж сега, тоя скапан дилър си мислеше, че може да ме разиграва, защото някъде навън има горили, и смяташе, че нося пратка за някой друг. Затова идва тук и се отнася с мен като с обикновен гражданин. Трябваше да му дам урок, не разбираш ли? Казах му да млъкне и той не го направи. Беше въпрос на чест. Трябваше да го ступам.
— Но ти вече не си гангстер. Ти си обикновен човек.
— Последният католик не е ли папа?
— Хм, така излиза.
— Същото е.
— Мисля, че няма да оцелееш дълго, Хел.
— И аз. Но и ти няма да оцелееш много по-дълго от мен.
Той отвори капака на чашата с кафе, отпи, млясна и се оригна.
— Радвам се, че това копеле най-после ми падна в ръцете. Никога не съм го харесвал.
— Защо трябваше да изберат точно теб?