Тревата стана по-ниска и постепенно изчезна. Случайните криви дървета се бяха впили в голата пръст. Нивото на радиацията отново започна да се повишава. Пътните знаци му показаха, че наближава Индианаполис. Предположи, че това е голям град, бомбардиран и разрушен.
И не сгреши.
Трябваше да заобиколи далеч на юг и да мине през място, наречено Мартинсвил, за да прекоси Бялата река. После, когато отново се насочи на изток, радиостанцията му запращя и се разнесе слаб глас.
— Необозначена кола, стой!
Танър включи всички скенери на телескопичен обхват. На върха на един от хълмовете в далечината видя мъж, който наблюдаваше с бинокъл и държеше радиостанция. Хел не отговори и продължи напред.
Движеше се с шестдесет и пет километра в час по полуразрушен участък от пътя и постепенно увеличи скоростта до деветдесет. От протестите на гумите по напуканата настилка Грег се размърда.
Готов за атака, Танър се взираше напред. Радиостанцията повтаряше заповедта, вече по-високо, и настояваше за отговор.
Видя го зад следващия завой и удари спирачки, без да отвърне на въпроса на Грег какво става.
Танкът препречваше пътя, насочил оръдието си право към него.
С дясната си ръка Танър изстреля три противотанкови ракети, с другата завъртя волана наляво и настъпи газта.
Едната половина от колата излезе от пътя и заподскача покрай канавката. От оръдието на танка блъвна огън, но снарядът не улучи. В следващия миг огромният корпус хлътна навътре и избухна в пламъци.
Когато заобиколиха танка и се върнаха на пътя, отекнаха изстрели от пушка. Грег натисна спусъците на страничните гранатохвъргачки, после се прехвърли на петдесеткалибровите картечници. След около половин километър Хел взе микрофона и каза:
— Съжалявам. Спирачките ми не работят.
Отговор не последва.
Когато стигнаха до равен участък, от който се разкриваше гледка във всички посоки, Танър спря и Грег седна зад волана.
— Откъде според теб бяха взели тоя танк?
— Де да знам?
— И защо искаха да ни спрат?
— Не знаеха какво караме — а може просто да са искали колата.
— Ако я бяха взривили, нямаше да я получат.
— Щом те не могат да я имат, защо да я оставят на нас?
— Знаеш точно как разсъждават, нали?
— Да.
— Запали една цигара.
Танър кимна.
— Не беше лесно, нали?
— Не споря.
— И все още ни остава да изминем дълъг път.
— Да, затова най-добре да продължаваме.
— Преди каза, че според теб няма да успеем.
— Промених си мнението. Сега смятам, че ще успеем.
— След всичко, което преживяхме?
— След всичко, което преживяхме.
— С какво още трябва да се борим?
— Не знам.
— Но от друга страна, знаем, че всичко там е зад нас. Вече знаем как да избягваме много неща.
Танър кимна.
— Веднъж си се опитал да избягаш. Вече не те обвинявам.
— Шубето ли те хвана, Грег?
— Ако умра, не мога да помагам на семейството си.
— Тогава защо изобщо си се съгласил да тръгнеш?
— Не знаех, че ще е така. Ти прояви повече здрав разум, защото имаше представа какво ни очаква.
— Да, имах представа.
— Никой не може да ни обвини, ако се провалим. В края на краищата, поне се опитахме.
— Ами всички ония хора в Бостън, за които ми държа реч?
— Сигурно вече са мъртви. Чумата убива бързо, нали знаеш?
— Ами оня Брейди? Той е умрял, за да ни донесе писмото.
— Той се опита и Бог знае, че уважавам усилията му. Но вече изгубихме четирима души. Трябва ли да станат шестима, само за да покажем, че всички са се опитали?
— Грег, вече сме много по-близо до Бостън, отколкото до Лос Анджелис. Би трябвало да имаме достатъчно гориво, за да стигнем дотам, но не и за да се върнем.
— Можем да заредим в Солт Лейк.
— Не съм сигурен, че ще ни стигне дори до Солт Лейк.
— Е, ще ни трябва само минута, за да разберем. През последните стотина километра можем да използваме моторите. Те горят много по-малко бензин.
— И ти си човекът, който ме ругаеше. Ти си гражданинът, който се чудеше как може да има хора като мен. Питаше ме какво са ми направили. И аз ти казах. Нищо. Сега може би искам да направя нещо за тях, просто за щото така ми харесва. Много мислих.
— Ти не издържаш семейство, Хел. Аз имам да се грижа за други хора, освен за себе си.
— Знаеш как да извъртиш нещата, когато искаш да изклинчиш. Казваш: „Не ме е страх, но трябва да се грижа за майка си, братята и сестрите си и съм лудо влюбен в гаджето си. Затова се отказвам. Само заради това.“
— И това е вярно! Не те разбирам, Хел! Изобщо не те разбирам! Ти ми даде тази идея!
— Затова сега си я връщам.