Ръката на Грег се плъзна към пушката на вратата. Танър хвърли цигарата си в лицето му и успя да го удари веднъж в корема — слаб удар с лявата ръка, но от това положение не можеше да направи нищо повече.
Грег се хвърли отгоре му и го притисна към облегалката. Двамата се вкопчиха един в друг и пръстите на младежа се насочиха към очите му.
Танър отскубна ръцете си, хвана главата на Грег и го отблъсна с всичка сила.
Грег се удари в таблото и се вцепени, после се свлече на пода.
Танър удари главата му в контролния пулт още два пъти, за да е сигурен, че не се преструва. После го избута настрани и се върна зад волана. Докато си поемаше дъх, провери екраните. Не се приближаваше нищо заплашително.
Извади въже от сервизното отделение и завърза ръцете на Грег зад гърба му. После завърза и глезените му и прокара въжето оттам до китките. Накрая го изправи на дясната седалка, наклони облегалката назад и го завърза в това положение.
Включи на скорост и потегли към Охайо.
След два часа Грег започна да пъшка и Танър усили музиката, за да го заглуши. Навън отново се бяха появили трева и дървета, зелени поля, ябълкови градини, бели ферми, кафяви и червени плевници, царевични ниви. Явно някой поддържаше всичко това. Имаше дъсчени огради, живи плетове, високи кленове, очевидно нови пътни знаци, камбанария със зелен покрив, от която се носеше камбанен звън.
Ивиците в небето се бяха разширили, но самото небе продължаваше да е ясно, както обикновено преди буря. Затова Танър не спря, докато не стигна до Дейтънската пропаст.
Вгледа се в потъналия в мъгла каньон, проучи терена наляво и надясно, реши да тръгне наляво и потегли на север.
Радиационното равнище отново се покачваше и Хел бързаше, като намаляваше скоростта само за да заобикаля цепнатините, пропастите и каньоните, които изплуваха от този мрачен и дълбок център. От някои от тях се издигаха гъсти жълти изпарения и замъгляваха въздуха. По едно време съвсем обгърнаха колата като серен облак, докато вятърът не ги разнесе. След малко Танър неволно удари спирачки и колата рязко спря. Грег отново изпъшка. В продължение на няколко секунди Хел не откъсваше очи от онова, което го бе накарало да спре, после бавно продължи напред.
Гледката не се повтори, ала не беше лесно да я изхвърли от ума си. Жълт ухилен скелет, разпънат на кръст край Пропастта. Хора, реши той, това обясняваше всичко.
Когато се отдалечи от мъгливия район, небето отново бе мрачно. Известно време не разбра, че пак е на открито. Трябваха му четири часа, за да заобиколи Дейтън, и докато се носеше на изток през пустошта, той за миг видя част от слънцето, което се бореше на северния бряг на черната небесна река и губеше битката.
Фаровете му бяха включени на пълна мощност и когато осъзна какво може да последва, Хел се огледа наоколо за заслон.
На един от хълмовете се издигаше стар плевник и той се насочи към него. Едната стена беше хлътнала и вратите бяха паднали. Танър вкара колата. Вътре бе влажно и усойно. Видя скелет, вероятно на кон, и прогнили ясли.
Изключи двигателя и фаровете и зачака.
Скоро воят отново се разнесе и заглуши пъшкането на Грег. Последва друг звук, не силен и тежък като изстрели, какъвто бе чувал в Лос Анджелис, а тих, постоянен, почти мъркащ.
Той открехна вратата на колата, за да го чуе по-добре.
После слезе и заобиколи отзад. Равнището на радиацията беше почти нормално, затова не си направи труда да облече защитен костюм. Приближи се до падналите врати и надникна навън. Носеше пистолета си, пъхнат в колана.
Падаха някакви сиви капчици и слънцето отново се мъчеше да се покаже.
Това чисто и просто беше дъжд. Чисто и просто преди никога не бе виждал дъжд. Той запали цигара и дълго го гледа.
Дъждът се сипеше с тихо трополене и не го придружаваше нищо друго. Небето продължаваше да е синкаво с черни ивици.
От време на време вятърът навяваше капки в лицето му и Хел разбра, че са вода, нищо повече. На земята навън се образуваха локвички. Той хвърли в една някаква клечка. Тя вдигна пръски и заплава. Някъде отвисоко в плевника се чу чуруликане на птици. Носеше се сладникав мирис на гниеща слама. В сенките от дясната си страна видя ръждясала вършачка. Наблизо паднаха няколко перца. Танър хвана едно и го разгледа. Никога не бе виждал перо. Заприлича му на цип. Той го пусна. Вятърът го пое и бързо го отнесе нанякъде. Хел отново погледна навън и се върна в колата. Навярно можеше да продължи, ала усещаше, че е ужасно уморен. Седна върху една бъчва и запали цигара.
Дотук бе минало добре и Танър се замисли за последните фази от пътя. Засега не можеше да се довери на Грег. Не и докато не стигнеха толкова далеч, че да няма връщане обратно. Тогава щяха да се нуждаят един от друг. Не знаеше какво още крие Пътят. Но ако отсега нататък бурите бяха по-малко, това щеше да им помогне.