— Не е много далече, синко, и само след няколко минути ще излезем на хубав път. Как каза, че ти е името?
— Хел Танър.
— Кофти име. Ако нямаш нищо против, ще те представя на жената и на малкия като господин Танър. Съгласен ли си?
— Няма проблем. — Хел се задъхваше и с мъка изтегляше ботушите си от калта.
— Определено ще ни липсват бостънските търговци. Надявам се да успееш навреме. Те държат магазини в Олбъни и два пъти годишно организират панаир, пролетен и есенен. Носят всякакви стоки, игли, конци, пипер, чайници, тигани, семена, оръжие и муниции, все възможни неща, пък и панаирите са чудесно нещо. Почти всички от нашия край ще ти помогнат. Надявам се да успееш. Ще те извадим от калта.
Стигнаха по-висока, по-суха земя.
— Пътят нататък по-добър ли е?
— А, не. Но ще ти покажем на картата какво да търсиш.
— И аз имам карта — отвърна Танър. Прехвърлиха билото на един хълм и той видя в далечината къща. — Това ли е домът ти?
— Да. Още малко остана. Ако си уморен, опри се на рамото ми.
— Ще издържа. Просто изпих толкова хапчета за ободряване, че започвам да усещам колко много ми се спи. Ще се оправя.
— Съвсем скоро ще можеш да поспиш. А когато се събудиш, ще седнем над оная твоя карта и ще си отбележиш всички места, за които ти разкажа.
— Чудесно, чудесно — рече Танър, опря ръка на рамото на Сам и с олюляване закрачи до него. Чувстваше се като пиян и му се искаше вече да са стигнали.
След цяла вечност, преминала сякаш в мъгла, видя вратата. Тя се отвори и Хел усети, че полита напред. И после нищо.
Сън, мрак, далечни гласове, пак мрак. Лежеше на нещо меко. Той се обърна на другата си страна и отново заспа.
Когато най-после всичко се сля в плътна топка и Танър отвори очи, през прозореца от дясната му страна струеше светлина и падаше на правоъгълници върху юргана. Той изпъшка, протегна се, разтърка очи и се почеса по брадата.
Внимателно разгледа стаята: полиран дъсчен под с ръчно тъкани сини, червени и сиви килимчета, тоалетка с бял леген с опадал по ръба емайл, огледало на стената зад него, крехък наглед люлеещ се стол с басмяна възглавничка до прозореца, масичка със столче отдолу до другата стена, отгоре й книги, лист, писалка и мастило. На една стена бе закачено парче плат с избродиран надпис, молещ Господ за благословия, на другата — снимка на синьо-зелен водопад.
Хел седна на леглото, установи, че е гол, и се озърна за дрехите си. Но не ги откри.
Докато се чудеше дали да извика, вратата се отвори и в стаята влезе Сам. Носеше дрехите му, чисти и грижливо сгънати. В другата си ръка държеше ботушите му, лъснати като влажна нощ.
— Чух, че се размърда — каза той. — Как се чувстваш?
— Много по-добре, благодаря.
— Ваната е готова. Само трябва да излеем една-две кофи гореща вода и е твоя. Ще пратя момчетата да донесат сапун и хавлии.
Танър прехапа устни, ала не искаше да се държи враждебно с домакина си, затова кимна и се насили да се усмихне.
— Чудесно.
— На тоалетката има бръснач и ножици, ако ти трябват.
Той отново кимна. Сам остави дрехите на люлеещия се стол и ботушите — на пода до него, после излезе.
Скоро Родерик и Калибан донесоха ваната, разпънаха няколко чувала на пода и я поставиха отгоре.
— Как си? — попита единият от тях. (Танър не ги различаваше — и двамата бяха чорлави като плашила и устите им бяха натъпкани с бели зъби.)
— Добре.
— Басирам се, че си гладен — каза другият. — Спа почти цял ден.
— Наистина съм гладен — потвърди Танър. — Как е партньорът ми?
По-близкият от двамата поклати глава.
— Още спи и е зле. Очакваме доктора всеки момент. Малкият ни брат се грижи за приятеля ти през нощта.
Те понечиха да излязат, после момчето прибави:
— Когато се изкъпеш, мама ще ти приготви нещо за ядене. С Кал отиваме да измъкнем колата ти от калта. Докато ядеш, татко ще ти обясни за пътищата.
— Благодаря.
— Приятен ден.
Те излязоха, а Танър стана, отиде при огледалото и се погледна.
— Е, само този път — измърмори той.
После си изми лицето и подряза брадата и косата си.
Когато свърши, изскърца със зъби, влезе във ваната, насапуниса се и се изтърка. Водата посивя. Хел се изплакна, избърса се и се облече.
Дрехите му бяха колосани и слабо миришеха на дезинфектант. Той се усмихна на тъмноокото си отражение и запали цигара. После се вчеса и погледна непознатия в огледалото.
— По дяволите! Какъв съм красавец! — Ухилен, Танър отвори вратата и влезе в кухнята.
Сам седеше на масата и пиеше кафе. Жена му — ниска и набита, с дълга сива пола — се беше навела над печката. Тя се обърна и Хел видя, че лицето й е широко, с кръгли червени бузи с трапчинки. Имаше малък бял белег в средата на челото. Косата й бе кестенява, тук-там прошарена със сиви кичури, и вдигната на кок. Тя вирна брадичка и усмихнато го поздрави.