Изпи още две, после още две.
— Станаха осем — каза младежът.
Стигнаха му за още пет пъти по две.
— Бяха само осемнайсет.
— Знам.
— Ти каза двайсет.
— Нямаше повече.
— Господи! Искаш да кажеш, че не са останали за теб, така ли?
— Няма нищо. Ще измисля друг начин. Не се безпокой.
— О, Еви! — Фред я прегърна през кръста и тя усети влажната му буза до корема си. — Съжалявам, Еви! Не исках! Наистина!
— Знам. Не се тревожи. Скоро всичко ще е наред. Би трябвало да е леко, все едно че заспиваш. Радвам се, че можах да ти ги дам. Обичам те, Фред!
— И аз те обичам, Еви! Съжалявам! О…
— Просто се отпусни и си почини.
— Първо трябва да отида до тоалетната. Толкова вода… — Той се изправи и като се подпираше с една ръка на стената, излезе в коридора. Влезе в банята и затвори вратата.
Евлин чу течаща вода, после тоалетното казанче. Вдигна ръце и погледна ноктите си. Долната й устна беше влажна и имаше солен вкус.
Водата продължаваше да тече между ударите на камбаната и Евлин си помисли за родителите си, но се страхуваше да отиде и да провери.
От Олбъни до Бостън. Триста и двадесет километра. Най-тежката част беше останала зад него. Бе се справил с повечето от ужасите на Прокълнатия път. Нощ. Течеше около него. Звездите изглеждаха по-ярки от обикновено. „Успял“, сякаш казваше нощта.
Пътят минаваше между хълмове, виеше се между дървета и висока трева. Размина се с камион и превключи на къси. Другият шофьор направи същото.
Трябва да бе към полунощ, когато стигна до кръстопътя и светлините внезапно го осветиха от две страни.
Отляво имаше тридесетина лъча и също толкова отдясно.
Танър натисна газта до дупка и чу някъде зад него да реват двигатели. Позна ги.
Мотори.
Полетяха по пътя след него.
Можеше да открие огън. Можеше да спре и да изригне струи пламък. Те очевидно не знаеха какво преследват. Можеше да изстреля гранати. Но не го направи.
Защото самият той можеше да е на водещия мотор. Държеше ръката си над оръжейния пулт и изпитваше известно тъжно родство с тях.
Първо щеше да се опита да им избяга.
Двигателят му ревеше, ала не можеше да се справи с моторите.
Когато откриха огън, Танър разбра, че трябва да им отвърне. Не можеше да рискува да улучат резервоарите или да спукат гумите.
Първите им няколко изстрела бяха предупредителни. Не можеше да рискува нова канонада. Само да знаеха…
Високоговорителят!
Той натисна бутона и каза:
— Слушайте, пичове. Карам само лекарство за болните граждани в Бостън. Оставете ме на мира, иначе ще ви се стъжни.
Незабавно последва изстрел и той откри огън със задните петдесеткалиброви картечници.
Видя ги да падат, но продължиха да стрелят. Танър ги обсипа с гранати.
Стрелбата отслабна, ала не престана.
Той натисна спирачки и включи огнепръскачките. Пусна бутона чак след петнадесет секунди.
Възцари се тишина.
Когато въздухът се проясни, Хел проучи екраните.
Всички бяха нападали край пътя с преобърнати мотори. Труповете димяха. Неколцина все още бяха седнали и се целеха с пушките си в него. Той отново откри огън.
Телата на някои помръдваха и Танър тъкмо се канеше да потегли, когато един от тях се надигна, направи няколко залитащи крачки и отново се строполи на земята.
Ръката му се поколеба на скоростния лост.
Защото това бе момиче.
Замисли се за около пет секунди, после скочи от кабината и се затича към нея.
В това време един от мъжете се надигна на лакът и понечи да насочи пушката си към него.
Танър го простреля с два куршума и продължи да тича с пистолет в ръка.
Момичето пълзеше към един мъж, чието лице бе отнесено. На светлината на задните фарове около Хел се гърчеха други тела. Отвсякъде го заобикаляше кръв, черна кожа, стонове и смрад на изгоряла плът.
Когато стигна до нея, тя го напсува.
Кръвта наоколо й, изглежда, не беше нейна.
Той я изправи и очите й се напълниха със сълзи.
Всички останали бяха мъртви или умираха. Танър я взе на ръце и я занесе в колата. Сложи я да легне на дясната седалка и премести оръжията извън обсега й.
После запали двигателя и потегли. На задния екран видя, че двама мъже се изправят и отново падат.
Беше високо момиче с дълга, невчесана, мръсна коса, волева брадичка, широка уста и тъмни кръгове под очите. Една-единствена едва забележима бръчка пресичаше челото й и всичките й зъби бяха на мястото си. Дясната страна на лицето й беше зачервена, сякаш изгоряла от слънце. Левият й крачол висеше на мръсни парцали. Сигурно я бе опърлил с огнепръскачката и тя беше паднала от мотора си.
— Как си? — попита Хел, когато хълцанията й отслабнаха.