— Няма да успеем — каза тя.
— Глупости. Тая кола е направена да издържа на бури… какво е онова там в далечината?
— Мостът! — възкликна Корнелия и се наведе напред. — Той е! Отбий вляво от пътя и се спусни долу. Коритото е пресъхнало.
Започнаха да падат мълнии. Навсякъде около тях се святкаше. Минаха покрай горящо дърво. По пътя все още имаше риба.
Когато наближиха моста, Танър зави наляво. Колата два-едва запълзя и се спусна по хлъзгавия склон.
В пресъхналото речно корито той зави надясно и спря под моста. Край тях се стичаха ручейчета, продължаваха да падат мълнии. Небето бе пъстър калейдоскоп. По моста над тях се чуваше тропот като от градушка.
— В безопасност сме — каза Хел и угаси двигателя.
— Вратите заключени ли са?
— Заключват се автоматично.
Той изключи външните светлини.
— Ще ми се да можех да те почерпя нещо друго освен кафе.
— И кафе става.
— Добре, веднага. — Танър зареди кафеварката и я включи.
Известно време седяха и пушиха. Бурята вилнееше.
— Знаеш ли — каза той, — приятно е да си се сврял като плъх в дупка, докато всичко навън отива по дяволите. Чуй само какво става! А на нас изобщо не ни пука.
— Да, сигурно — отвърна Корнелия. — Какво ще правиш след като стигнеш в Бостън?
— А, не знам… Може да си намеря работа, да поспестя малко мангизи и да отворя магазин за мотори или сервиз.
— Звучи добре. И ще шофираш много, нали?
— Естествено. В града едва ли има готини банди.
— Няма. Всички са скапаняци.
— Така си и мислех. Може да организирам своя банда.
Той се пресегна и докосна дланта й, после я стисна.
— Аз мога да те черпя нещо за пиене.
— Какво искаш да кажеш?
Корнелия извади пластмасова бутилка от десния страничен джоб на якето си, развъртя капачката и му я подаде.
— Вземи.
Хел отпи, закашля се, отпи втора глътка и й я върна.
— Страхотно! Ти си жена с неподозиран потенциал и това ми харесва. Благодаря.
— Няма защо. — Момичето също отпи и остави бутилката на таблото.
— Цигара?
— След малко.
Той запали две и й подаде едната.
— Заповядай, Корни.
— Благодаря. Ще ми се да ти помогна да стигнеш до Бостън.
— Защо?
— Няма какво друго да правя. Моята банда вече я няма и сега няма с кого да движа. Освен това, ако успееш, ще станеш голям човек. Мислиш ли, че ще можеш да ме оставиш при себе си?
— Сигурно. Що за човек си?
— О, адски съм готина. Даже ще ти разтривам раменете, когато си схванат.
— Сега съм схванат.
— Така си и мислех. Облегни се на мен.
Хел се наведе към нея и Корнелия започна да го разтрива. Пръстите й бяха бързи и силни.
— Добре се справяш.
— Благодаря.
Той се изправи и се отпусна назад. После се пресегна, взе бутилката, отпи и я подаде на Корнелия.
Фуриите навън беснееха, но мостът издържаше. Танър изключи осветлението.
— Хайде да го направим — каза той и я привлече към себе си.
Тя не се съпротиви. Хел напипа токата на колана й и я разкопча. После продължи с копчетата. Накрая наклони облегалката й.
— Ще ме оставиш ли при теб? — попита Корнелия.
— Естествено.
— Ще ти помагам. Ще правя каквото ми кажеш.
— Чудесно.
— В края на краищата, ако Бостън загине, ние също сме обречени.
— Така е.
Млъкнаха.
Небето бушуваше, а после настъпи мрак и тишина.
Когато Танър се събуди, вече беше утро и бурята бе спряла. Той се освежи в задната чест на колата и отново седна зад волана.
Запали двигателя и се заизкачва по обраслия с бурени склон на хълма. Корнелия не се събуди.
Небето пак беше светло и пътят бе осеян с останки. Танър ги заобикаляше и се движеше срещу бледото слънце. След малко Корнелия се протегна и изпъшка:
— Уф!
— Раменете ми вече са по-добре — рече Хел.
— Радвам се.
Докато пътуваха през гориста долина, отново заваля. Момичето тъкмо се бе върнало от задната част на колата и приготвяше закуска, когато Танър забеляза малката точица на хоризонта, превключи на телескопичен обхват и изръмжа.
Корнелия вдигна поглед.
Преследваха ги безброй мотори.
— Това твоите хора ли са? — попита Танър.
— Не. Нали вчера изби моите.
— Жалко — рече той и настъпи газта.
Надяваше се да се разрази буря.
Излязоха от поредния завой и се заизкачваха по друг хълм. Преследвачите им се приближаваха. Хел отново превключи на нормално сканиране, но дори сега виждаше, че моторите са много.
— Трябва да са Царете — каза Корнелия. — Те са най-голямата банда в района.
— Жалко — отвърна Танър.
— За тях или за нас?
— И за тях, и за нас.