Тя се усмихна.
— Ще ми се да видя как ще се справиш сега.
— Изглежда, ще имаш тая възможност. Настигат ни.
Дъждът отслабна, но мъглата се сгъсти. Хел обаче виждаше фаровете им на около половин километър зад тях и не включи своите. Преследвачите бяха около сто и петдесет.
— На какво разстояние сме от Бостън? — попита той.
— На около сто и петдесет километра.
— Жалко, че ни гонят отзад, вместо да ни пресекат пътя — каза Танър, насочи огнепръскачките и включи мерника на задния екран.
— Какво е това? — попита момичето.
— Кръст. Ще ги разпъна на кръст.
Тя се усмихна и стисна ръката му.
— Мога ли да ти помогна с нещо? Мразя тия скапаняци.
— След малко — отвърна той. — След малко. — Пресегна се към задната седалка, взе шест ръчни гранати и ги закачи на широкия си черен колан. После й подаде пистолета. — Дръж това. — Той пъхна магнума под колана си. — Можеш ли да стреляш?
— Да.
— Добре.
Танър продължи да следи светлините, които танцуваха на екрана.
— Защо не започне тая буря, по дяволите? — въздъхна той, когато моторите се приближиха още повече.
Когато бяха на тридесетина метра зад тях, Хел изстреля първата граната. Тя се издигна в сивия въздух и пет секунди по-късно проблесна ярка светлина.
Фаровете мигновено изостанаха. Танър натисна спусъците на петдесеткалибровите картечници, като местеше мерника насам-натам. Тежките оръжия затракаха, той изстреля втора граната, после се заизкачва по поредния хълм.
— Спря ли ги?
— Може би за известно време. Все още виждам няколко светлини, но са много назад.
След пет минути стигнаха до билото, където нямаше мъгла и се виждаше тъмното небе. Когато започнаха да се спускат, от дясната им страна се издигна стена от камък и пръст.
Когато отново пое по равен терен и реши, че е стигнал до долу, той включи фаровете на пълна мощност и се заоглежда наоколо.
Зад тях внезапно се появиха спускащи се светлини.
Танър откри достатъчно широко място, направи обратен завой и застана с лице срещу скалите. Преследвачите му се носеха право към него.
Той насочи ракетите, изстреля една, коригира ъгъла с пет градуса, изстреля още две, пак вдигна мерника с пет градуса и стреля пак. След това го смъкна с петнадесет градуса и изстреля осма.
По пътя затрополиха камъни и свлачището разтърси земята. Хел зави надясно, даде на заден и изстреля още две ракети. Мъглата се смеси с прах. Тътенът продължаваше.
Той обърна и потегли напред.
— Надявам се, че това ще ги задържи — каза Танър, запали две цигари и подаде едната на момичето.
След пет минути стигнаха на по-високо и ветровете зашибаха мъглата. Някъде зад тях все още се виждаха светлини.
Когато прехвърлиха билото на друг хълм, датчикът показа повишаване на радиацията. Хел се огледа и видя кратера далеч пред тях.
— Ето го — чу я да казва той. — Трябва да отбиеш от пътя. Когато стигнеш до него, завий надясно.
— Ясно.
Зад тях за пръв път този ден се разнесоха изстрели и макар че се прицели, Танър не им отвърна. Разстоянието бе прекалено голямо.
— Трябва да си избил поне половината — загледана в екрана, рече Корнелия. — Даже повече. Обаче са жилава банда.
— Забелязах. — Той навлезе в мъглив участък, провери гранатите и видя, че са на привършване.
Когато колата заподскача по напукания бетон, Хел зави надясно. Равнището на радиацията вече беше много високо. Кратерът се издигаше на около километър от лявата му страна.
Светлините зад тях се разгърнаха и станаха по-ярки. Танър се прицели в най-близката и стреля. Тя угасна.
— Още един — отбеляза той, докато се носеха по спечената земя.
Дъждът се усили. Хел се прицели в друг мотор и стреля. Неговият фар също угасна. Сега обаче се чуваха гърмежите и на техните пушки.
Той превключи на картечниците от другата страна и мерниците им се появиха на десния екран. Когато три мотора го заобиколиха оттам, Танър откри огън и ги свали. Стрелбата зад него продължаваше, ала той не й обръщаше внимание.
— Преброих двайсет и седем светлини — каза Корнелия.
Хел внимателно мина между няколко големи скали и запали нова цигара.
Пет минути по-късно моторите започнаха да се приближават от двете му страни. Той ги изчака, за да запази боеприпасите си и да може да се прицели добре. После откри огън, натисна газта и зави зад скалите.
— Паднаха още петима — съобщи момичето. Танър се вслушваше в гърмежите.
Изстреля граната със задната гранатохвъргачка и когато повторно натисна бутона, той само изщрака. Хел изстреля по една от двете страни.
— Ако се приближат достатъчно, ще им покажа малко истински огън — каза той.