Вече стреляше само по конкретни мишени и когато бе сигурен, че са в обсега му. Преди да стигне до разбития път, успя да свали още двама от преследвачите.
— Карай успоредно на пътя — рече Корнелия. — Тук има една пътека. Можеш да продължиш по нея около километър и половина.
От бронираните стени на колата отскачаха куршуми, Танър отговаряше на стрелбата. Движеше се покрай редица криви дървета, като онези, които беше виждал около другите кратери. Мъглата висеше като дрипави знамена по клоните им. Дъждът затрополи по-силно.
Когато отново излязоха на пътя, той погледна светлините назад и попита:
— Колко са сега?
— Двайсетина. Как сме?
— Безпокоя се за гумите. Здрави са, но могат да бъдат пробити. Единственото друго, което ме тревожи, е, че някой случаен изстрел може да повреди скенерите. Иначе колата е достатъчно бронирана. Даже да успеят да ни спрат, няма да могат да ни измъкнат навън.
Моторите пак се приближиха и Хел видя ярките проблясъци на пушките.
— Дръж се здраво — каза той и удари спирачки. Колата поднесе по влажната настилка.
Фаровете на преследвачите внезапно станаха много ярки и Танър включи задната огнепръскачка и когато няколко мотора го заобиколиха, натисна бутона за страничните пламъци.
После свали крака си от спирачката и натисна газта, без да чака, за да види какъв е резултатът. Понесоха се напред и Танър чу смеха на Корнелия.
— Господи! Ти ги скапваш, Хел! Изби цялата проклета банда!
— Не е чак толкова забавно — изсумтя той. — Виждаш ли светлини?
Известно време момичето гледа задния екран.
— Не. — След това: — Три… Седем… Тринайсет.
— По дяволите!
Радиационното равнище се понижаваше и в небето се носеха тътени. Освен дъжда почти минута отгоре им се изсипваше ситен чакъл.
— На привършване сме — каза Танър.
— С кое?
— С всичко — късмет, гориво, боеприпаси. Може би щеше да е по-добре, ако те бях оставил там, където те намерих.
— Не — възрази Корнелия. — С теб съм — докрай.
— Тогава си побъркана. Освен това още съм цял-целеничък. Когато ме ранят, може да запееш съвсем различна песен.
— Възможно е. Чакай да видиш как пея аз.
Той се пресегна и стисна бедрото й.
— Добре, Корни. Дотук си страхотна. Не изпускай пищова и ще видим какво ще стане.
Хел потърси пакета с цигари, откри, че е празен, и изруга. Посочи жабката, момичето извади нов пакет, разпечата го и му запали цигара.
— Благодаря.
— Защо не се приближават?
— Може просто да ни следят. Не знам.
Мъглата започна да се вдига. Когато Танър допуши цигарата си, видимостта вече беше много по-добра. Можеше да различи тъмните силуети, яхнали моторите.
— Ако просто искат да ни правят компания, нямам нищо против — каза той.
Но след известно време пак се разнесоха гърмежи и едната гума се спука. Той намали скоростта, но не спря. Внимателно се прицели и стреля. Неколцина от преследвачите паднаха.
Отзад прозвучаха нови изстрели. Спука се втора гума. Хел удари спирачки и зави. После се обърна към тях и изстреля ракетите. Накрая откри огън с картечниците.
Изпразни десните и се прехвърли отляво. След това използва останалите гранати.
Стрелбата поутихна. Бяха оцелели петима от преследвачите му, трима отляво и двама отдясно, скрити сред дърветата край пътя. Зад него лежаха разбити мотори и трупове, някои от които все още димяха. Настилката беше надупчена и напукана.
Танър обърна колата и продължи напред на шест колела.
— Вече нямаме муниции, Корни.
— Обаче очисти страшно много от бандата.
— Да.
На пътя зад тях се появиха пет мотора — бяха на голямо разстояние, но все пак ги следваха.
Хел опита радиостанцията, ала не получи отговор. Удари спирачки и спря. Моторите също спряха.
— Е, поне ги е страх от нас. Мислят си, че зъбите ни още са остри.
— Не е лъжа — отвърна момичето.
— Да, но не и ония, които предполагат те.
— Тези даже са по-остри.
— Радвам се, че те срещнах — каза Танър. — Един оптимист никога не е излишен.
Корнелия кимна. Той включи на скорост и потегли.
Мотоциклетистите ги последваха на безопасно разстояние. Хел ги наблюдаваше на екраните и ги ругаеше.
След половин час отново започнаха да настъпват. Когато се приближиха достатъчно, откриха огън, опрели пушките на кормилата си.
Танър чу няколко ниски рикошета. После се спука трета гума.
Той отново спря и преследвачите му направиха същото. Хел изпсува и пак натисна газта. Колата заподскача напред, като се отклоняваше надясно. До едно дърво от дясната страна на пътя имаше останки от камион. Скелетът на шофьора бе превит над волана. Прозорците бяха разбити, гумите липсваха. Сега се виждаше половин слънце, над земята се стелеше призрачна мъгла, в небето се виеше тъмна лента и от нея отново заваля дъжд, смесен с прах, камъчета и парченца метал.