И това повече от всичко друго в целия свят изисква внимание.
Обстановка, нищо повече — нито сюжет, нито герои.
Заради тази близост и тази далечина.
Сложете каквато искате рамка и го наречете както желаете.
Но ветровете ще вият със седемте гласа на Съдния ден, ако сте там, за да ги чуете, а дано никога не ви се случи, и като че ли никакво име не им подхожда.
След известно време Танър чу рева на друг мотор. От една пътека от лявата му страна на пътя изскочи „Харли Дейвидсън“ и той нямаше как да му избяга, защото с този товар не можеше да вдигне по-висока скорост.
Скоро другият мотоциклетист, висок слаб мъж с рижава брада, подкара успоредно с него, усмихна се, вдигна дясната си ръка и я спусна към платното.
Танър спря, червенобрадият също спря и попита:
— Къде отиваш, приятел?
— В Бостън.
— Какво носиш в кутията?
— Лекарства.
— Какви? — Мъжът вдигна вежди и на устните му отново плъзна усмивка.
— За чумата.
— А, ясно. Помислих си, че може да е дрога.
— Съжалявам.
Червенобрадият протегна дясната си ръка и в нея имаше пистолет.
— Слез от мотора.
Хел се подчини. Мъжът вдигна лявата си ръка и от крайпътните храсти излезе друг човек.
— Закарай мотора му на двеста метра по-нататък и го остави по средата на шосето — нареди червенобрадият. — После се върни.
— Какво искаш? — попита Танър.
Мъжът не му обърна внимание.
— Кой си ти?
— Казвам се Хел. Хел Танър.
— Върви по дяволите.
Танър сви рамене.
— Ти не си Хел Танър.
Хел свали дясната си ръкавица и протегна юмрук.
— Ето го името ми.
— Не ти вярвам — рече другият, след като разгледа татуировката.
Танър сви рамене.
— Както искаш.
— Млъквай! — Червенобрадият отново вдигна лявата си ръка. В отговор от храстите се появиха други мотоциклетисти, които избутаха моторите си на пътя, по двадесет-тридесет от двете страни.
— Викат ми Големия брат — каза мъжът.
— Приятно ми е да се запознаем.
— Знаеш ли какво ще направиш, приятел?
— Досещам се.
— Ще отидеш при мотора си и ще си го вземеш.
Танър се усмихна.
— Трудно ли ще е?