— Нищо работа. Ти просто тръгни натам. Първо обаче ми дай пушката си.
Големия брат пак вдигна ръка и двигателите един по един зареваха.
— Добре — каза той. — Хайде.
— Да не ме мислиш за луд, човече?
— Не. Тръгвай. Пушката ти…
Танър я свали и светкавично замахна с приклада. Улучи Големия брат точно под рижата му брада и усети, че в тялото му се забива куршум. Той хвърли пушката, извади граната, дръпна шплента и я хвърли от лявата страна на пътя. Още преди да избухне вече беше метнал втора надясно. Моторите обаче се бяха придвижили към него.
Хел се просна върху пушката и притисна приклада към рамото си. В този момент се разнесе първият взрив. Той откри огън.
Свали трима и скочи на крака, като продължаваше да стреля.
Заобиколи зад падналия мотор на Големия брат и започна да стреля оттам. Червенобрадият все още лежеше на земята. Патроните свършиха. Танър нямаше време да презареди. Успя четири пъти да натисне спусъка на пистолета си преди да го повали една верига за сняг.
Свести се сред рев на двигатели. Бяха го обкръжили. Когато се изправи, удар с кормило отново го събори.
Около него се движеха два мотора и на пътя лежаха много трупове. На единия от моторите седеше Големия брат.
Хел запълзя надясно и изпъшка от болка, когато гумите прегазиха пръстите му.
Но успя да стисне в ръката си камък и изчака, докато по-близкият мотоциклетист се приближи. Изправи се, хвърли се върху мъжа и го удари с камъка. Докато падаше на земята, вторият мотор го блъсна.
Усети страшна болка в хълбока, но се пресегна и се хвана за мотора, който го повлече след себе си.
Преди да е изминал и три метра, вече беше измъкнал камата от ботуша си. Замахна и проби тънката метална стена на резервоара. После се пусна и усети мирис на бензин. Пъхна ръка в джоба на якето си и извади бензиновата си запалка. Големия брат спря на десет метра от него и обърна.
Хел вдигна запалката — запалката, с емайлиран релефен череп, зад който имаше разперени криле. Палецът му завъртя колелцето. Първо изскочиха искри, после фитилът пламна. Той я хвърли в локвата бензин и пламъците очертаха огнена следа по бетона.
Големия брат се приближаваше към него — и изведнъж видя какво става. Очите му се ококориха и усмивката му се стопи.
Опита се да скочи от мотора, ала закъсня.
Резервоарът се взриви и червенобрадият се просна на земята. Главата и цялото му тяло бяха надупчени от парчета метал.
Пламъците се залюляха към Танър и той немощно размаха ръце към тях. Беше окървавен и ужасно уморен. Видя мотора си по-нататък по шосето.
И запълзя към него.
Просна се на седлото и полежа отгоре му десетина минути. Повърна два пъти и болките му се сляха в постоянно пулсиране.
След около час яхна мотора и го запали.
Измина по-малко от километър и изнемогата най-после взе връх.
Танър отби от пътя и доколкото можеше скри мотора. После легна на голата земя и заспа.
В театъра „Агония“ на сцената на Делириума в осветения от мълнии пейзаж на Нощта и Съня изплуват спомени, каквито никога не е имало, съставени от онова, което е било и което не е било, изпълнени с мимолетни или трайни страсти, чувствени или безчувствени, дълбоки или абсурдни, често забравени, понякога последователни, красиви, грозни или безлични, всички безсмислени, странно тъжни или щастливи, пъстро мрачни или тъмно осветени, и това е горе-долу всичко, което може да се каже за тях, освен че искрата, която ги възпламенява, също е неизвестна.
Един мъж в черно крачи по разбит път под мътно сияещо небе.
Аз съм отец Глад, свещеник от Олбъни, сякаш казва той, и отивам на поклонение в бостънската катедрала, отивам в Бостън, за да се моля за спасението на човека. През планините, по Пътя, през пенлив поток, покрай пламтящата планина и по клатещите се мостове тежко отекват моите стъпки. В тази крайпътна гора ще изчакам утрото, там, където е много росата.
Разнася се шум, постоянен тътен на двигател, но нито се усилва, нито заглъхва. После към него се присъединява звук като от трополене на камъни в броня през интервали от пет секунди.
Към гората се приближава друг човек, облечен в сиво и с червена маска с концентрични кръгове около дупките за очите, тънка линия, очертаваща устата, хлътнали бузи и три тъмни знака „V“ по средата на челото.
Ще ти кажа нещо, отче, сякаш изрича той и застава до свещеника.
Какво?
Искам да се помолиш за един човек.
Това е по моята част. За кого да се помоля?
Няма нужда да знаеш името му. Той лежи далеч оттук. Погребан е в друга земя.
Как да се моля за него, като не знам името му?
Въпреки това се помоли. От това ще спечелят всички живи създания.