Не мога да го сторя.
И между постоянното трополене, и сред тътена са изречени думите, казващи: Моли се, макар че сърцето, което се моли, не назовава с име молитвата, онзи, който я приема, е неин собственик.
Ела с мен в моя дом и прекарай нощта там, отче.
Той повдига един клон и отдолу има врата.
Какво е това място? Някакво светилище? Прилича на вътрешност на кола, само че е много по-голямо.
Кола е.
Онзи с маската се настанява зад волана и го хваща. После потегля напред, без да се движи.
Кой си ти?
Няма значение. Аз карам.
Накъде? Защо? Поради каква причина?
Трябва да знаеш, че когато се отправях на мисията си, не исках да умра. Боях се, но карах. Минах през всички неща, които стояха на пътя ми, и наоколо ми падаха мълнии от небесата, и сънят се натрупваше зад очите ми след като другарят ми умря, и аз се борих с него с лекарства и воля, знаейки, че невидимите огньове на радиацията изгарят тялото ми. Карах, защото се превърнах в част от колата и тя се превърна в част от мен, и ние като един изпълнявахме своята мисия. Този огън ме изтощава и главата ми все повече натежава.
Той бавно свежда глава над волана и неподвижно я обляга върху него.
Бързо се носих все напред. Една нощ, две нощи, три нощи. Оставих следите си по Пътя, със замъглени очи и обладан от лудост. Раните ми са по цялото ми тяло и пътят, по който карам, няма край.
Той отново вдига глава.
Те ме убиват, чудовищата в земята и небето. Те ме убиват. Карам, карам, достигам целта си, предавам съобщението си, разболявам се и умирам.
Но трябва да свършвам, иначе утрото ще ме свари в приказки. Върви си почини през оная врата.
Той се изправя, излиза и свещеникът минава през вратата, за да се озове отново в горичката, защото колата е изчезнала, макар че тътенът на двигателя не отслабва и постоянното трополене не престава.
Видях странни неща. Не мога да заспя. Ще се помоля.
Свещеникът свежда глава и за известно време застана е неподвижен.
Онзи с маската пак се появява, този път с бинтована глава.
Ветровете се усилват, сякаш казва той, облаците се местят и нощта е мрачна. Див вихър брули гората под този хълм. Клоните се клатят. Луната няма да изгрее до зазоряване и тогава няма да се вижда. Няма тишина, няма покой.
Кажи си името.
Мъжът вдига ръка към маската си и я покрива. И извръща глава.
Брейди. Дай ми покой.
После маската и бинтът падат на земята и сивата дреха се свлича отгоре им. На изток бледо изгрява денят.
Думите са изречени сред тътена и тропота: той беше ранен докато силата на духа му се изпари като роса.
Изкукуригва петел и небето започва да изсветлява. Той се е скрил под сянката на дърветата, под сянката на дърветата се е скрил.
Сънят изчезва неизвестно къде.
Когато се събуди, усети по тялото си засъхнала кръв. Лявата длан го болеше и беше подута. Можеше да движи само палеца си. Главата му пулсираше и в устата му имаше вкус на бензин. Брадата му бе опърлена, дясното му око беше подуто и почти затворено.
— Корни… — каза Хел. И после: — По дяволите!
Спомни си всичко като съдържание на страшен сън, което внезапно се излива в съзнанието.
Разтрепери се. Отвсякъде го заобикаляше мъгла. Бе съвсем тъмно и краката му бяха студени. Дънките му бяха подгизнали от влага.
В далечината чу рев на двигател. Звучеше като кола.
Успя да се претърколи и отпусна глава върху ръката си. Като че ли беше нощ, но можеше и да е черен ден.
Мислите му се върнаха към затворническата му килия. Сега тя му се струваше почти рай и той си спомни за брат си Дени, който в този момент трябваше да изпитва подобни болки. Зачуди се дали няма спукани ребра. Поне така му се струваше. Замисли се и за чудовищата на югозапад, за тъмноокия Грег, който се бе опитал да изклинчи. Дали беше жив? Замисли се за Лос Анджелис и за стария Барбари Коуст, който никога нямаше да е същият след Голямата чистка. После покрай него мина Корни с окървавени гърди и той задъвка брадата си, и силно стисна очи. Можеха заедно да отидат в Бостън. Още колко оставаше?
Изправи се на колене и запълзя, докато не напипа нещо високо и твърдо. Дърво. Седна и опря гръб на ствола. Ръката му потърси смачкания пакет цигари в джоба на якето. Извади една, поизправи я, после си спомни, че запалката му е някъде на шосето. Прерови джобовете си и откри влажен кибрит. Запали с третата клечка. Докато пушеше, внезапно трескаво се разтрепери, закашля се, разкопча яката си и като че ли усети в устата си вкус на кръв.
Оръжието му го нямаше, освен една-единствена граната, закачена на колана му.
В мрака над него се разнесе рев. След шестото дръпване цигарата се изплъзна от пръстите му и с пращене угасна на влажната земя. Главата му падна напред и в нея нахлу мрак.