Може би бе имало буря. Не помнеше. Когато се събуди, лежеше на дясната си страна, облегнал гръб на дървото. Огряваше го розово следобедно слънце и мъглата се беше разнесла. Някъде пееше птица. Успя да изпсува и осъзна колко е пресъхнало гърлото му. Внезапно започна да го изгаря страшна жажда.
На десетина метра имаше чиста локва. Хел изпълзя до нея и се напи. Водата помътня.
После се върна при мотора си и се изправи до него. Успя да се качи и да запали цигара.
Трябваше му час, за да стигне до пътя. Задъхваше се. Часовникът му бе счупен и не знаеше колко е часът. Когато потегли, слънцето вече се спускаше зад гърба му. Ветровете го шибаха и го държаха в съзнание. Товарът му беше непокътнат. Представи си как някой отваря сандъка и открива вътре само счупени шишенца, засмя се и изруга.
Размина се с няколко коли. Никой не отиваше в Бостън. Пътят бе в добро състояние и скоро той видя сгради, които не бяха разрушени, макар че пустееха. Не спря. Този път беше решен да не спира в никакъв случай, освен ако не го спрат.
Слънцето се спусна още по-ниско и хоризонтът пред него помръкна. В небето се извиваха две черни ивици. Мина покрай табела с надпис, която му показа, че остават още тридесет километра. След десет минути включи фара.
Прехвърли билото на един хълм и намали скоростта преди да се спусне надолу.
В далечината се виждаха светлини.
Той се понесе напред и ветровете донесоха звън на камбана, която биеше в сгъстяващия се мрак. Във въздуха усети нещо познато: соления мирис на морето.
Слънцето се скри зад хълма и Танър пътуваше в безкрайна сянка. На далечния хоризонт между двата черни пояса се появи една-единствена звезда.
Вече минаваше покрай светлини и сградите бяха много по-близо до пътя. Той се наведе над кормилото и раменните му мускули заиграха под коженото яке. Искаше му се да има каска, защото се чувстваше все по-нестабилен.
Вече трябваше почти да е стигнал. Къде щеше да отиде, когато влезеше в града? Не му бяха казали.
Хел разтърси глава, за да я проясни.
Улицата, по която караше, беше пуста. Не се чуваше шум от превозни средства. Той наду клаксона. Отговори му само ехото.
В сградата от лявата страна на пътя видя светлина.
Спря, пресече тротоара и почука на вратата. Нищо. Натисна бравата. Заключено. Един телефон можеше още сега да сложи край на пътуването му.
Ами ако всички вътре бяха мъртви? Хрумна му, че вече може да е мъртъв целият град. Реши да влезе, върна се при мотора за отвертка, после приклекна пред бравата.
Почти едновременно чу изстрела и рева на двигател.
Хел бързо се обърна и опря гръб на вратата, стиснал в юмрук ръчната граната.
— Стой! — изкънтя усилен от високоговорител глас, който идваше от приближаващата се черна кола. — Този изстрел беше предупредителен! Следващият няма да е такъв!
Танър вдигна ръце на равнището на ушите си, като завъртя дясната така, че да скрие гранатата. Пристъпи напред и застана до мотора си.
В колата имаше двама полицаи и онзи от дясната страна се целеше в него с пистолет.
— Арестуван си за грабеж — каза той.
Танър кимна. Мъжът слезе на тротоара. Шофьорът заобиколи пред автомобила. Носеше чифт белезници.
— Грабеж — повтори въоръженият полицай. — Ще ти лепнат адски кофти присъда.
— Протегни ръцете си напред, приятел — заповяда второто ченге и Танър му подаде шплента на гранатата.
Полицаят тъпо я зяпна, после очите му се насочиха към дясната ръка на Хел.
— Господи! Той има бомба! — възкликна онзи с пистолета.
Танър се усмихна и каза:
— Млъкнете и слушайте! Или ме застреляйте и тогава и тримата ще умрем. Опитвах се да намеря телефон. Оня сандък на багажника на мотора ми е пълен с хафикин. Карам го от Лос Анджелис.
— Не може да си изминал Пътя на мотор!
— Не. Колата ми остана разбита някъде около Олбъни наред с доста хора, които се опитаха да ме спрат. Вижте сега, най-добре вземете лекарството и бързо го закарайте където трябва.
— Не ни ли лъжеш, приятел?
— Ръката ми се уморява. Не съм в добра форма. — Танър се облегна на мотора. — Ето. — Той извади картонения плик от джоба на якето си и го подаде на полицая с белезниците. — Това е помилването ми. Носи дата от миналата седмица и можете да видите, че е издадено в Калифорния.
Ченгето взе плика, отвори го, извади листа и го прочете.
— Изглежда истинско — каза той. — Значи Брейди е успял…
— Той е мъртъв — отвърна Хел. — Виж, всичко ме боли. Направете нещо!
— Боже мой! Дръж я здраво! Влез в колата и седни! Веднага ще вземем сандъка и тръгваме. Ще минем покрай реката и ще можеш да хвърлиш бомбата във водата. Дръж я здраво!