Другите две коли бяха изостанали на около двадесет и пет метра и той намали мощността на екраните, които отразяваха фаровете им.
Пусна сигнална ракета и на студената й бяла светлина видя обгорена равнина, която се простираше до хоризонта.
Натисна газта и колите зад него се отклониха настрани, за да избегнат вдигнатите от гумите му облаци. Радиостанцията запращя и той чу далечен глас, ала не разбра думите.
Натисна клаксона и още повече увеличи скоростта. Другите го последваха.
След час и половина видя края на пепелта и началото на чист пясък.
Пет минути по-късно отново пътуваше през пустинята. Провери компаса и леко зави на запад. После си взе сандвич с телешко и го изяде, докато шофираше с една ръка.
Когато се съмна, изпи едно хапче, за да се ободри, и се заслуша във воя на вятъра. Слънцето се издигаше като течно сребро от дясната му страна и една трета от небето стана кехлибарена, осеяна с тънки линии — приличаха на паяжина. Пустинните пясъци бяха топазено-жълти и кафявата пелена от прах, която висеше зад него, пронизвана само от осемте лъча на фаровете на другите коли, придоби възрозов оттенък, огряна от яркочервения слънчев ореол. Докато минаваше покрай оранжев кактус с форма на гъба и диаметър петнадесетина метра, Танър намали мощността на фаровете.
Гигантски прилепи летяха на юг и в далечината се виждаше огромен водопад, който се спускаше от небето. Когато стигна до влажния пясък на това място, водопада вече го нямаше, ала от лявата му страна лежеше мъртва акула, а около нея бяха пръснати купища водорасли, риби и какво ли още не.
Небето бавно порозовя от изток на запад. Хел изпи бутилка леденостудена вода и усети как се стича в стомаха му. Мина покрай още кактуси. Под един от тях седяха два койота и го наблюдаваха. Животните сякаш се смееха. Езиците им бяха яркочервени.
Когато слънцето започна да свети по-силно, той намали мощността на екрана, запали цигара и намери бутона за музиката. Изруга, щом чу тихата струнна мелодия, която изпълни кабината, но не я изключи.
Провери радиационния фон навън. Оказа се съвсем малко над нормалните стойности. Предния път, когато бе минал оттук, беше много по-висок.
По пътя видя няколко разбити коли — почти като неговата. Пресече една силициева равнина, в средата на която имаше огромен кратер. Розовият цвят на небето постепенно помътняваше и ставаше синкав. Тъмните линии все още го изпъстряха и от време на време някоя от тях се разширяваше, за да се превърне в черна река, която течеше на изток. По обяд една такава река отчасти скри слънцето за единадесет минути. След изчезването й се разрази кратка прашна буря и Танър включи радара и фаровете. Знаеше, че някъде напред има пропаст, и когато стигна до нея, зави наляво покрай ръба й. След около три километра тя постепенно се стесни и изчезна. Другите коли го следваха и той отново провери компаса. Вятърът бе отвял праха и въпреки че екранът беше на минимум, Хел трябваше да си сложи тъмни очила заради слънчевата светлина, отразена от огледалното поле, в което навлезе.
Мина покрай високи образувания, които приличаха на кварц. Преди никога не беше спирал да ги разгледа, нямаше желание да го направи и сега. В основата им танцуваха всички цветове от спектъра и се отразяваха високо над тях.
Отдалечи се от кратера и отново стигна до пясък, чист, кафяв, бял, тъмножълт и червен. Тук също растяха кактуси и наоколо се простираха безкрайни дюни. Небето продължаваше да се променя и накрая стана синьо като бебешки очи. Танър известно време си тананикаше в такт с музиката, после видя чудовището.
Беше гущер, по-голям от колата, и се движеше бързо. Изскочи от обраслата с кактуси сенчеста долина и се понесе към него. Слънцето огряваше пъстрото му люспесто тяло, невероятно тъмните му очи не мигаха, зад изправената му нагоре, широка като корабно платно остра опашка се вдигаха черни фонтани.
Не можеше да използва ракети, защото чудовището се приближаваше отстрани, така че откри огън с петдесеткалибровите картечници, разпери „крилете“ си, натисна газта до дупка и когато създанието наближи, го обсипа с куршуми. Другите коли също стреляха.
Гущерът замахна с опашка, затвори челюстите си и по земята шурна кръв. После го улучи ракета. Той се завъртя и скочи.
Огромното му тяло с хрущене се стовари върху първа кола и остана неподвижно.
Танър удари спирачки, обърна и потегли назад.
Трета кола спря до чудовището. Хел направи същото.
Той изскочи навън и се приближи до разбитата машина. Носеше пушка и изстреля шест куршума в главата на гущера.