Алфануи схвана, че от тавана всъщност се спускат два вида нишки. По едните се качваше зелената вода от езерцето, а по другите спускаше светлина. Друго не можа да види, тъй като паякът се събуди и започна да се движи по пясъчния венец около езерцето, въртейки се сьщевремснно сам около себе си, докато най-сетне се натъкна на крака на Алафануи и го ухапа. След като го ухапа, загуби малко от своя блясък и се потопи във водата като рак. На Алфануи му стана ясно, че паякът смучеше светлина от нишките, които се спускаха от тавана, но тъй като ухапаното място го заболя, той си тръгна обратно. По галерията стигна до кладенеца и се качи горе така, както беше слязъл. После погърси учителя, за да му разправи всичко, което беше видял, и да му покаже ухапаното място. Кракът му фосфорицираше и през зеленикавата плът се виждаха костите. След няколко дена светлината се загуби, кракът потъмня и оздравя напълно. Но учителят и Алфануи разбраха, че това откритие ще им даде възможност да извьршат велики дела.
Eдинадесета глава
В КОЯТО СЕ ГОВОРИ ЗА ИСТОРИЯТА НА ЧЕРЕШОВИЯ СТОЛ И ЗА ПЪРВИЯ ОПИТ, КОЙТО НАПРАВИХА УЧИТЕЛЯТ И АЛФАНУИ С КЕСТЕНА
През следващите нощи Алфануи и учителят разговаряха дълго. Учителят разправи как веднъж бил изял една от черешите, които растяха на стола. Имала вкус на орех, на загасен мангал и на спермацетова свещ. Такъв бил и дъхът на непроветрените помещения, и на домашната скука. През нощта, когато изял черешата, учителят сънувал цялата история на черешовото дърво. Старият собственик на къщата, който бил майстор столар, посадил дървото в градината си. Няколко години по-късно той се оженил за млада и красива жена и отсякъл дървото, за да и направи стол. Всеки следобед жената сядала на този стол, за да шие и кърпи. Но черешовото дърво било отсечено с разцвета на младостта си. Превърнато в стол и затворено в стаите, то се поболяло от скука. Дървото мразело четири неща в къщата, а те непрестанно се натрапвали на погледа му: копринена покривка с ресни, с която застилали брачното легло; кошничката за конци и игли, изплетена от ракитови пръчки и панделки; арабската възглавница с пискюли в четирите ъгли и най-вече един календар от релефен картон, обрамчен с облак в цвят валядолидска роза. По средата на този облак били изрисувани лебеди и градини и под тях се мъдрел надпис: