Всичко това карало черешовия стол да боледува от досада. Той си спомнял все по-често за добрите времена, когато цъфтял в градината, и изведнъж намислил да си отмъсти на столаря. Полека-лека предал своята болест на жената на майстора, която по дял ден седяла на него, за да кърпи и шие. Тя се разболяла и не могла да има деца. Лицето й станало жълто като восък, а започнала да губи и зрението си. Един ден припаднала и умряла, ей тъй от мъка. Оттогава насетне столът си стоял на тавана, където столарят го качил, защото не искал да го гледа нито миг повече пред очите си.
Ето тази история сънувал учителят, след като изял черешата. Той бил купил къщата след смъртта на майстора столар и намерил стола на тавана такъв, какъвто е и сега.
Алфануи разбра, че и учителят му страдате от същата болест. Но досадата, която хората наричат „болест на дома“ или „бяла скука“ при мъжете не е така болезнена и смъртоносна, както при жените. Тя по-скоро ги укрепва и те, вместо да пожълтяват като восък, се каляват. За тяхната плът тя е това, което е спиртът за ценното дърво. Алфануи разбра това, като наблюдаваше лицето и ръцете на учителя си, изваяни сякаш от орехово дърво, подобни на ръцете на статуята на свети Хироним в църквата, спокойния му поглед, сериозния му и тих глас, изправената му, макар и бавна и несигурна походка.
През следващите нощи Алфануи и учителят проучваха всичко, свързано с кладенеца и кестеновото дърво. Учителят не можете да слезе в него и затова Алфануи му описа подробно всичко, което беше видял. Откриха, че коренчетата, които висяха от тавана, са жилки, които се спускат от листата, и че всяка една от тях води до отделно листо, носи му зелена вода и го оцветява. Освен това имаше жилки, които чрез зелените листа поглъщаха слънчевата светлина н тя слизаше по тях в езерцето. И така те реши ха, че всяко листо има по две нишки. Ако Алфануи извадеше от езерцето някоя от нишките, по които се качваше течност към листата, някое от тях щеше скоро да загуби цвета си и да побелее. Паякът беше някакъв паразит па дървото, който смучете светлината от низходящите жилки. Имаше кръгла, обрасла с реснички уста, разположена на корема. Потопен във водата, застанал под коренчетата, обърнал уста нагоре, вкопчил кряка в жилките, той смучеше светлината от тях. Това се виждаше ясно, защото цялото езерце блясваше, щом като паякът се потопеше във водата. Дебелите корени, които обгръщаха пещерата, бяха свързани с клоните на кестена и чрез тях той се вкопчваше в земята и черпеше сили.
Учителят приготви различни растителни цветни течности. За да бъдат те нежни и безвредни, за да не носят нито плод, нито безплодие, за да не бъдат чужди на началата на живота, той ги извлече от венчета на цветя и от сок на плодове. След това даде на Алфануи една мрежа и го прати да хване паяка н да го привърже за стената на пещерата. Алфануи след като изпълни поръчката, опъна на половина височина на пещерата няколко жици тел, като тези, на които се простира пране. Подбра от коренчетата ония, по които се изкачваше течността от езерцето и ги окачи по жиците така, че да не докосват водата. Раздели ги на шест еднакви снопа, защото толкова цветове беше приготвил учителят.
През нощта оставиха кестена ла почине и на следващата сутрин намериха листата побелели и увехнали. Учителят и Алфануи се зарадваха много и се, приготвиха да направят опита.
Алфануи приготви в пещерата нещо като скеле, подобно на широка лавица, която опасваше пещерата на половина височина. Свали едни след друго в кладенеца шест дървени ведра и ги постави върху лавицата, както му беше поръчал учителят. После потопи във всяко едно от ведрата края на едно снопче от корени и свали в пещерата шестте стомни с цветните течности и ги изсипа в шестте ведра.
Алфануи се качи отново при учителя, двамата седнаха в градината и впериха поглед в кестена. След малко видяха как някои от листата започнаха да се обагрят с портокалов цвят, докато другите си оставаха бели. Разбраха, че сокът на портокала с по-рядък от останалите и затова най-бързо се бе покачил по нишките. По-късно до листата стигна виолетовият сок. Вече имаше листа, оцветени в два цвята. После се покачиха един след друг синият, червеният, жълтият и черният цвят. След два часа всички листа се оцветиха и кестенът заприлича на чудесен растителен арлекин. Алфануи и учителят обявиха този ден за празник и окичиха къщата с цветни клонки и гирлянди.