Алфануи отвори вратата на къщата. Светлината от кухнята се разля по полето, а кухнята като живо същество започна да вдишва нощния хлад дълбоко, продължително, с пълни гърди. Чуваше се как дълбоко поема дъх, как пие от свежестта. Алфануи бе застанал на прага. Навън снегът покриваше всичко.
Привлечен от светлината па кухнята, един заек се приближи до къщата и седна на задните си крака, пред вратата с лице към момчето. Сякаш някой удари Алфануи с камшик н той се втурна по снега. Заекът скачаше пред него безшумно и се премяташе презглава по снега. Те тичаха двамата към един гол хълм. Всичко беше побеляло. Облаците се бяха разнесли и грееше луна. Алфануи тичаше и дишаше на воля. Долу се виждаше вратата на кухнята, която приличаше на пещ с отвор към полето. Алфануи се отправи към малка горичка от голи тополи, които в безпорядък забиваха клоните си в луната. Горичката се спускаше по стръмен скат. Сред гъсто разположените дървета Алфануи и заекът започнаха да се гонят, като кръжеха около тополите и сплитаха следите си по заснежената земя. После продължиха да тичат, пресякоха воденичната вада, стигнаха до мелницата, а оттам продължиха по друг хълм и навлязоха в друга горичка, като описваха нови и нови кръгове около къщата, която се издигаше долу в низината. Сега се намираха на обратната страна на вратата, така че светлината не се виждаше вече, но луната грееше силно. Те тичаха и тичаха, докато Алфануи напълни дробовете си със снежния въздух и му се насити.
Алфануи награби вързоп зелени и влажни пресни дърва, спусна се към дома си и ги хвърли в жарта. Те пръскаха искри и пушеха, изпускаха вода и дим и сякаш отказваха да горят. Накрая се запалиха със студен и метален пламък, блесна ясна и млада светлина, която непрестанно и весело се движеше, и напълни цялата кухня. Котките, паяците, дървесните червеи и мравките се разбягаха.
Алфануи, застанал прав до огнището, погледна през широко отворената врата и видя, че се съмва над заснеженото поле.
Първа глава
В КОЯТО ЧИТАТЕЛЯТ СЕ ЗАПОЗНАВА С ЛИЧНОСТТА НА ДОН САНА
Мадрид. Дон Сана Марионетката, оня с косите от кремави върви, с широката си и проста усмивка, подобна на резен диня, Дон Сана, който танцуваше по масите и по ковчезите
Трака, трака, трака
трака, трака, тра,
живееше в онези времена, когато по балконите па Мадрид имаше още саксии с мушкато, сергии с лули в Монклоа, а по незастроените места в Гиндалера пасяха стада къдрави овци. Те закачаха тежките си руна по храстите, търсеха трева сред купищата строителни отпадъци, блееха по съседните къщи. Понякога се вмъкваха в дворовете и унищожаваха магданоза. Едно зелено стръкче магданоз през лятото, израснало в напоената с влага сянка на дворовете, край прохладните прозорци на приземните етажи. Друг път прегазваха чаршафите и ризите, проснати да се сушат на тревата, или минаваха през розовия комбинезон, прилепнал към земята като весела сянка на хубаво момиче. Да, в тези именно времена живееше дои Сана Марионетката.
Дон Сана беше хубав, мек и засмян, плосък и с широки и ъгловати рамене. Гръдният му кош имаше форма на трапец. Носеше бяла риза, дреха от зелен фланелен плат, връзка, вързана на възел, светъл панталон и червени обуща на малките си крачета на танцьор. Такъв беше Дон Сака Марионетката, Дон Сана, който танцуваше по масите и ковчезите. Той се събуди един ден, окачен в прашния склад на едни театър, до една госпожа от осемнадесетия век с много бели букли и лице, подобно на рога на изобилието. Госпожата, въпреки че бе танцувала с него по парижките театри, не се събуди, тъй като не беше толкова темпераментна. Дон Сана се измъкна през едно малко прозорче, излезе на покрива и в продължение на няколко дена се разхождаше по керемидите, като танцуваше и плашеше хората, които живееха но таванските етажи и мансардите.
Дон Сана чупеше вази с един замах на ръката и се подиграваше с всичко. Гласът му беше неприятен, сякаш някой кършеше сухи тръстики. Говореше посече от всички други и се напиваше в кръчмите. Когато губеше на карти, хвърляше ги и не се навеждаше да ги прибере. Мнозина бяха опитали неговата суха дървена плесница. Мнозина бяха слушали неговите отвратителни песни и всички го бяха виждали да танцува по масите. Обичаше да спори, да ходи на гости. Танцуваше в асансьорите и по стълбищните площадки. Разливаше мастилници, удряше по клавишите на пианата с коравите си дървени ръчички облечени в ръкавици.