След залеза въздухът придоби свойствата на дестилирания спирт. Контурите режеха, като да бяха кристални. Пушекът, воалът, бяха като петно върху леща, което променя цветовете си, но не замъглява очертанията. Дестилираният спирт вдъхваше живот на всичко: правеше го по-чисто, по-прозрачно. Сега Алфануи видя пред себе си четири акварелни фасади: зеленожълта, портокалова, морскосиня и розова. Само четири високи фасади, без да личат очертанията на самите къщи или стрехи, залепени една за друга, с прозорци, отворени от край до край. Вратите бяха нови и сякаш някой се грижеше да ги затваря. Грамадно парадно стълбище, странно чисто, както всичко останало, водеше към четирите фасади. Те се намираха в подножието на някакъв хълм и един нов път минаваше през тях. Успоредни на реката, точно срещу алеята, тези четири фасади изглеждаха весели и същевременно уединени. Алеята минаваше по-ниско и не беше оградена с тополи, а с явори и акации. Беше прашна. Нисък парапет ограждаше реката. Тя беше незначителна, със съвсем малки островчета от черен наносен пясък, покрити с какви ли не мръсотии, по които растеше рядка тревица. Почернели и сякаш ощавени котки с подути кореми, бяха заседнали край тях и стърчаха над повърхността на водата. Откъм страната срещу течението тези островчета бяха снабдени с гребени от колове, които задържаха между зъбците си всички тъжни неща. Един малък мост от ръждясало желязо прехвърляше реката. Няколко парчета от перилото литнаха и железата му висяха превити като клони над реката. И от другата страна на реката имаше явори и акации. По-нататък се виждаха няколко овощни градини, строежи и насипи. Цареше безредие и нищо започнато не беше завършено. Уличките се очертаваха по-ясно едва там, където започваше градът. Алфануи беше все още сам. Върху къщичка, разположена на една градина, видя надпис: „Алея па меланхоличните“. Алеята, посипана с червена сгурия от локомотивни пещи се губеше сред хаоса на насипите. На края й се виждаше вагонетка и релсов път. Отстрани на алеята растяха къпини и диви маслини, които я отделяха от зеленчуковата градина. Градината бе разположена с около метър и половина по-ниско от алеята и сред мръсната вода растяха в добре подредени лехи глави зеле и салати, зелени като изумруда. По средата на алеята се издигаха четири големи и стари тополи, по чиито клони спяха много птици. До една развалина Алфануи видя ниска кръчма. На стената пишеше:
За да не се прекъсва надписът, буквата Р от „Фермата“ бе изрисувана върху водосточната тръба. Кръчмата имаше вътрешно дворче. Алфануи се надигна на пръсти и погледна през зида. В двора растяха няколко дръвчета, а гладката и прашна земя бе напръскана с вода. Имаше няколко сгъваеми маси, край всяка една от тях по четири тъмнозелени сгъваеми стола. Дъските на масите се бяха наметнали и стърчаха пирони. В единия ъгъл на двора се виждаха няколко опънати телени жици. По тях се виеха пълзящи растения и образуваха малък растителен навес. Стъмни се. Алфануи слезе от зида и се ослуша. От кръчмата се носеше песен.
Трета глава
ЗА ТОВА КАК ДОН САНА И АЛФАНУИ СЕ ЗАПОЗНАХА, СЛЕД КАТО СЕ МРЪКНА
Нощем Мадрид се осветявате от множество червени светлини, които се надигаха като изпарения към морскосиньото небе. На дъното на Ман-Санарес синьото и червеното се сливаха. Алфануи видя, че в коритото на реката под черната вода лежи аметист. Той беше така шлифован, че имаше хиляди плоскости. Мадрид със своите лачени обуща приличаше на аметист. В най-близката плоскост на аметиста се оглеждаше алеята. Дърветата бяха обърнати с короните надолу, а листата им, осветени от електрическа крушка, която висеше на висок, гол стълб, изглеждаха морави.
В Мадрид бяха на мода лачените обуща. В дървените къщи имаше много хлебарки. Река МанСанарес приличаше на тях. Движеше се като хлебарка, с аметист на гърба, който пречупваше светлините навътре. Ако се случеше някой да стъпи на нейните тинести островчета, те сигурно щяха да изпукат така, както пукат хлебарките, когато ги натиснеш с крак. Мадридските госпожици не обичаха хлебарките. Във всички вестници имаше обяви за средства против хлебарките. Истинска натрапчива идея. Заедно със средствата против хлебарки се рекламираха бои за обуща. Други обяви нямаше. Лачените обувки блестяха, но хлебарките не намираха. Нахлуваха в кухните и под всяка тенджера имаше по една хлебарка. Когато модата на лачените обувки отмина, изчезна и страхът от хлебарките. Никой вече не си спомняше за тях. Вестниците рекламираха нови стоки.