О, ако този прозорец не беше се различавал от истинските! Не щеше ли тогава да дойде при нея стройният, облечен в черно толеданец, със златен ланец на жилетката, с била риза, с висока закопчана яка и елегантна шапка? Ах, колко различна щеше да бъде съдбата й ако този прозорец не издаваше същината си с обратните си сенки!
Изрисуваната сеньора, розова и лилава, със своята мантия от синя вълнена дантела, продължаваше да гледа към Пинто. Към прегорелите от слънцето листа, към железопътната линия за Толедо. Тя гледаше и чакаше със своята изкуствена усмивка. Казваше се Флора. Госпожица Флора. Каква печал!
Пета глава
ЗА СТРАННИЯ ПАНСИОН НА ДОНЯ ТЕРЕ И ЗА НЯКОИ ДРУГИ ПОДРОБНОСТИ
Пансионът представляваше малък апартамент, който гледаше към тъмен, пълен с кафези за храна вътрешен двор. По всички етажи между прозорците бяха опънати телове за простиране на пране. Понякога се случваше всички съседи да проснат едновременно прането си. Тогааа целият двор се изпълваше от земята до небето с чаршафи. Приличаха на точени кори за баница. Интересно е, че в такива дни светлината все пак стигаше до най-долпнте етажи, защото чаршафите, които бяха най-горе, поемаха слънчевата светлина, която се плъзгаше по покрива, предаваха отражението й на чаршафите от по-долния етаж; те от своя страна я подаваха на тези под тях и така, по този сложен път, светлината се плъзгаше безпрепятствено, но не съвсем гладко от чаршаф на чаршаф и стигаше до партера, осветявайки целия вътрешен двор. Колко лесно се оставяше светлината да бъде подмамена от чаршафите! Тя огряваше най-горните от тях и след това не можеше вече да се отскубне от тази пързалка, продължавайки да пада като в някакъв капан, за да стигне някак до дъното на мръсния, тесен и сив двор! Но най-забавният момент настъпваше, когато някой отваряше вратата на коридора към улицата. Тогава през него се понасяше въздушна вълна, която нахлуваше в двора, вдигаше вихрушка, повличаше със себе си чаршафите, които се издигаха нагоре като огнени езици или като подгонено стадо гъски, мъчейки се да се освободят от теловете. Но нито веднъж по време на тези редки вихрушки чаршафите не успяха да се отскубнат. Случваше се обаче нещо друго, колкото и необяснимо да бе то. Сред тази страшна бъркотия чаршафите сменяваха местата си. След вихрушката всеки чаршаф заемаше първото намерено свободно място, също както правят децата в училище, когато в класната стая влезе неочаквано учителят. В такива случаи всички съседи тръгваха да търсят чаршафите си, като се мъчеха да ги разпознаят в голямата бъркотия. И разбира се, често избухваха караници, защото имаше и здрави, и износени, и скъсани чаршафи. Къщата беше триьгълна. Напречният и разрез представляваше правоъгълен триъгълник. Що за идея! Гледан от улицата, острият ъгъл, който се извисяваше високо нагоре, приличаше на нож. По хипотенузата на триъгълника се издигаше задната тухлена стена на къщата, неизмазана и без прозорци, изградена сякаш на един дъх догоре. На двата катета имаше прозорци, а правият ъгъл съвпадаше с ъгъла на две улици. Дървена стълба с железен парапет и дървена ръкохватка свързваше етажите. Последната пръчка на перилото на най-горния етаж завършваше със стъклена топка. Входната врата на пансиона беше скосена, тъй като площадката имаше лек наклон към стълбището. Когато се появи този наклон, вратата започна да не приляга в разкривената рамка. Направиха нова врата и й дадоха ромбоидна форма, за да се затваря както трябва. Това предизвика нови усложнения, защото при отваряне долният преден ъгъл на вратата опираше в пода. Тя стигаше до едно място и оттам не искаше да се помръдне. Наложи се да я повдигнат на пантите и да поиздълбаят дъските на площадката. След като направиха всичко това, врагата вече се затваряше добре, но все пак преди това трябвате да рендосат малко и вътрешната страна на горната част на рамката, защото след като повдигнаха вратата тя не прилягаше добре в тази част на рамката. Всичко това направи един дърводелец от Аточа, който се казваше Андрес Гарсия.
На вратата имаше шпионка от позлатен месинг, който приличатше на кръгъл резен лимон. Когато шпионката беше отворена, приличаше на малтийски кръст, тъй като имаше осем сектора, от които четири бяха подвижни, а останалите четири неподвижни. Гледаше се през четирите подвижни сектора. Устройството на шпионката беше като това на прозорчетата на печките. На вратата беше закачена емайлирана табелка с надпис: „Пансион ‘ТЕРЕСА’“.