— Това беше голям подвиг — каза ѝ той, защото искаше тя да се чувства добре през малкото време, което им оставаше. — За адвокат. — Но Сара като че ли изобщо не го чу. Искаше да каже нещо и на Алекс, но какво? Алекс им бе поднесъл «Обсидиан» на тепсия. Играта свърши.
Потеглиха. Мъжът, когото Бен бе изритал в кръста, стенеше, сякаш някой е стегнал пръстите му в менгеме, а другият, когото беше опитал да удуши, кашляше толкова много, че сякаш щеше да си изкашля дроба. Каквито и поражения да им беше нанесъл, надяваше се да са завинаги.
Хорт се обърна на седалката и насочи пистолета към Бен.
— Добре, синко — каза той на Алекс. — Ясно и просто. Искам да изключиш аварийната спирачка, която си измислил.
Аварийна спирачка. Какво бе направил Алекс, беше настроил някаква програма, която да разпространи «Обсидиан», и никой друг, освен него не можеше да я спре? Боже, с това беше гарантирал само че ще го измъчват, преди да го убият.
— Трябва ми връзка с интернет — отвърна Алекс.
— Алекс, недей — рече Бен. — Ще ни убият и тримата в мига, в който…
— Ще ви убия и тримата, ако не го направи — безстрастно отвърна Хорт. — Както казах, Бен, не исках да става по този начин. Но мисията е по-важна.
— Карай към Маунтийн Вю — рече Алекс. — Гугъл покри целия град с безжичен интернет.
Бен се намръщи.
— По дяволите, Алекс…
— Бен, знам какво правя.
— Без повече приказки — заповяда Хорт.
Бен затвори очи. Главата му пулсираше, китките го боляха и бяха изгубили шансовете си сто процента.
Караха мълчаливо. Бен опита да се съсредоточи върху болката, защото това, което чувстваше в тялото си, беше много по-леко от онова, което ставаше в ума му. Беше глупак. Това, дето вярваше, че липсата на правила се отнася само за борбата с лошите. А какво излезе? Хорт беше още по-безпощаден. Затова той държеше пистолета, а Бен беше с белезници. Затова Хорт щеше да си върви по пътя, а те тримата щяха да бъдат заровени в някой плитък гроб. Винаги се беше смятал за реалист, дори се гордееше с това. А сега, в последните си минути на земята, бе принуден да признае истината. А тя беше, че е просто едно нищо и никакво глупаво наивно лайно и че истинските реалисти го бяха оплели в мрежите си и сега щяха да му видят сметката.
Когато стигнаха до Шорлайн Роуд в Маунтийн Вю, Алекс отвори лаптопа.
— Добре — рече той. — Имам връзка.
Отбиха встрани и спряха.
— Направи го — нареди Хорт. — И ми покажи, че си го направил.
— Вече е направено — отвърна Алекс.
Хорт се намръщи.
— Как така вече е направено? Каза ми, че трябва да го разкодираш, да вкараш парола, за да спреш разпространението.
— Казах го само защото се страхувах да не сториш нещо на Сара или Бен, преди да успея да ти покажа какво всъщност съм направил.
Изражението на Хорт беше толкова непроницаемо, че все едно бе замръзнало.
— Направил си нещо друго, нали?
Алекс кимна. За една луда секунда заприлича на малкия всезнайко, който беше като дете. Бен усети абсурден прилив на надежда.
Хорт завъртя пистолета и насочи дулото право в лицето на Алекс. Дъхът на Бен секна.
— Какво? — попита Хорт. — Какво си направил?
Алекс му подаде лаптопа.
— Ето, можеш да видиш сам.
Хорт не му обърна внимание. Пистолетът не трепна. Гледаше Алекс с механичен поглед. Бен беше толкова сигурен, че ще го застреля, че не можа да си поеме дъх.
После Хорт свали пистолета. Взе лаптопа и мълчаливо погледна екрана.
— Какво е това? — попита той. — Статкаунтър? Не разбирам.
— О, това е просто страница, която следи колко пъти се сваля нещо и какъв е трафикът на сайта — отвърна Алекс. Наведе се напред и посочи екрана. — Ето тук можеш да видиш колко души са свалили програмата от «Сорс Фордж». А това тук е «Слашдот» — леле, сто сваляния за половин час, доста вълнуващо. Изпратих я и на «Макафий» и «Нортън».
Пулсирането в главата на Бен беше толкова силно, че го чувстваше чак стомаха си. Не знаеше да се смее, да плаче или да повръща. Може би и трите.
Хорт толкова здраво стискаше зъби, че мускулите на бузите му бяха като вкаменени.
— Ах, ти нещастен кучи син — каза той, като поклати глава, очите му не се откъсваха от екрана. — Нямаш представа какво си направил.
— Знам какво съм направил.
— Току-що отприщи анархия, синко. Анархия! Америка е страната с най-силно развита мрежа в света. Това нещо ще се разпространи като вирус и ние ще бъдем най-уязвимите от него.
— Не, ти не разбираш. Не пуснах само програмата. Пуснах и изходящия код.
— Ние взехме всички…
— Не, не ги взехте. Хилзой беше направил още едно копие. Скрил го беше на видно място, в копие на песен, която харесваше, в един торент за споделяне на файлове. Отне ми малко време, за да намеря точния файл — беше малко по-голям от останалите. Но си беше там. Разкодирах го с «Обсидиан» и сега всеки може да разполага с копие от него.