Замълчаха за миг.
— Кажи ми какво направи — рече Бен. — Публикувал си «Обсидиан»?
— Да. Но само на техно сайтове. Не съм се свързвал с никого от блогърите, за които разправяше Сара. Нямаше време.
— По-добре, че не си го направил. С разпространението му по твоя начин провали операцията на Хорт. Ако беше направил въпроса политически — вероятната проверка щеше да го накара да се почувства заплашен. Хич не ти трябва човек като Хорт да си мисли, че си заплаха за него. Както и да е, как откри изходящия код? Това не го разбрах.
Алекс се усмихна.
— Бих пийнал една бира. Искаш ли да отидем някъде?
Бен се замисли. Бира… с Алекс?
— Ами колата ти?
— Сигурно вече са я вдигнали. Ще кажа, че са ми я откраднали.
— Добре тогава, да пием бира.
Тръгнаха пеша.
— И след бирата — каза Бен, — ако искаш, можем да идем… на гробищата.
Алекс го погледна, после извърна глава.
— Няма нужда да го правиш.
— Не, искам. Искам да дойда с теб.
Вървяха, следобедното слънце стопляше лицата им.
— Знаеш ли, разбрах, че е капан — рече Алекс.
Бен се разсмя.
— «Капан»? Какви филми гледаш?
— Знаех, че искаш да имаш доверие на този човек и че не бива. Трябваше да намеря начин да сложа край на всичко.
Без да се замисля, Бен преметна ръка през раменете на брат си.
— Добре си направил.
Алекс не отговори. На Бен му трябваше секунда, за да осъзнае, че малкият му брат хълца.
След малко Алекс каза:
— Благодаря.
Бен го стисна за рамото и не отговори нищо. И на него му беше заседнало нещо в гърлото.
35.
Искам да се науча
Сара стигна до «Ритуал Кофи» в шест и половина, малко след изгрев-слънце. Не беше идвала от началото на цялата бъркотия и вместо да се радва, че се връща към всекидневието си, вместо да се чувства добре, стори ѝ се някак… блудкаво.
Връщането на работа беше странно. Озбърн беше изчезнал. Всички само за това говореха. Отиде в кабинета на Алекс и го попита какво мисли, че става. Той ѝ отвърна:
— Мисля, че е наказание за Озбърн и предупреждение към нас.
— Не смяташ ли, че е редно да кажем нещо?
— Смятам, че трябва да сме луди, за да го направим.
— Какво казва брат ти?
— Същото.
Помисли си, че трябва да е уплашена, но вместо това се чувстваше потисната. Искаше да му каже, че съжалява за това, което се бе случило с Бен. Сигурно изглеждаше маловажно в сравнение с всичко останало, но не беше така. Но пък ако го споменеше, нещата може би щяха да станат още по-неловки. Така че кимна и излезе от кабинета на Алекс. Оттогава гледаха да се избягват.
Влезе вътре, Гейб беше зад бара, както всяка друга сутрин.
— Здравей, Сара — поздрави я той, — липсваше ми последните няколко дни.
— Да, имах малко проблеми.
— Надявам се, че всичко се е наредило.
— Предполагам.
— Супер! Обичайното ли?
Тя въздъхна:
— Обичайното.
— Нека да са две — обади се глас зад гърба ѝ.
Тя се завъртя, позна го веднага.
— Какво правиш тук?
Бен отвърна:
— Исках да те видя.
— Добре, видя ме. Сега можеш да си вървиш.
Бен подаде пари на Гейб.
— Мога да си платя кафето.
— Можеш да черпиш следващото.
Тя поклати глава. Искаше да се ядоса. И беше ядосана — но повече на себе си, че се вълнува от срещата, отколкото на нещо друго.
— Може ли просто да поговорим? — попита той. — Чаках навън половин час, измръзна ми задникът. Едно кафе ще ми дойде добре. Какво си поръчах току-що?
— «Черно око».
— Звучи опасно. Какво представлява?
— Двойно еспресо.
— По дяволите, пиеш го всеки ден? На мен ми стига едно на седмица.
Прави се на чаровен — помисли си тя. — Дяволите да го вземат!
Отидоха в края на бара да изчакат кафетата си.
— Не успях да ти благодаря за това, което направи онзи ден — каза Бен. — Можеше да избягаш, а вместо това… Иска се много смелост.
— Дори не мислех какво правя.
— Е, това беше повече от ясно.
Не му отговори.
Той попита:
— Какво има?
Тя извърна поглед. След миг рече:
— Трябваше да направя нещо.
— Какво?
— Да го направя публично достояние. Да се свържа с блогъри. Да им разкажа какво знам.
— Какво знаеш?
— Престани. Знам много. И ти знаеш.
Той й се усмихна нежно, нищо общо със самодоволното хилене, когато искаше да я вбеси.
— Да, знаеш някои неща. Но нима мислиш, че поделението ми не се е оправяло с обществени скандали и преди? Със сигурност този е гаден, но е имало и други. И мога да ти кажа още сега, докато си пием «Черните очи»… архиви се унищожават, кодови имена се променят, алибита се осигуряват… Това е практиката. Тези хора знаят как да се защитят, Сара. И го правят много добре. По-големи играчи от нас с теб са се опитвали да ги свалят, а както виждаш, още са в играта.