— Капитане! Капитане!
Ла Фарг бавно дойде в съзнание. Последното нещо, което си спомняше, беше изхрущяването на гръдния кош на драка, когато той се стовари на земята.
Старият благородник изохка, усети болки на много места по тялото си и се обърна да види Лепра, който се готвеше да скочи в рова.
— Капитане? Добре ли сте?
— Жив съм. А той?
Облегна се на лакът и посочи лежащия до него драк.
— Мъртъв е — отговори мускетарят.
— Добре. Ами останалите?
— Също предадоха Богу дух. Бяха само петима. С този — шест.
— Значи липсва един… Толкова по-зле… А Италианката? — запита Ла Фарг, докато Острието му помагаше да се изправи.
— Неоткриваема е.
Анес и Ленкур търпеливо чакаха и дремеха във вестибюла при специалиста по магии на Кардинала — единият на пейка, другият на стол, — когато вратата внезапно се отвори и наруши почивката им.
Беше Тейсие, който идваше към тях.
Чертите му бяха изопнати, очите — с тъмни кръгове, а косите — разрошени. Пръстите му бяха изцапани с мастило и държеше в ръка разкъсани, надраскани и изписани с неясен почерк листа. Той бе прекарал цялата нощ в изучаване на откраднатите от Италианката документи на Черния нокът.
— Трябва да ме съпроводите до Кардиналския дворец — рече с глас, в който се усещаше припряност. — Наложително е да разговарям с Кардинала, щом стане от сън.
Ленкур се обърна към прозореца.
Навън мракът отстъпваше.
Над Париш и над остров Света Богородица с Люспите изгряваше зората.
В изпълненото с миризма на мърша мазе старият драк седеше на земята и медитираше, сложил на колене ритуалната тояга. Не помръдна и остана със затворени клепачи, когато дочу нечии крачки.
— Чаках те — каза той на драконовски език.
— Помоли се на боговете си за последен път — отговори му Италианката и извади дълга кама.
Магьосникът се обърна и я погледна.
Облечена в кожен ловен костюм, тя беше сама, без малките си спътници, които предпочете да не води със себе си, тъй като се боеше, че при портите на Париж може да я разпознаят. Красива рижа млада жена и две дракончета няма как да преминат незабелязано, а тя имаше основателни причини да бъде сигурна, че всички информатори на Кардинала — дори тези, които не знаеха защо — вече са по следите ѝ. Впрочем дори без Харибда и без Сцила завръщането ѝ в Париж беше непредпазливо.
Но Алесандра ди Санти беше убедена, че трябва да напише епилога на тази история, преди да изчезне завинаги.
Старият драк зина в беззъба усмивка.
— Какво, магьоснико? Да не мислиш, че ще се поколебая да те промуша, докато ме гледаш? Зле ме познаваш…
Италианката обаче беше заслепена от самоувереността си.
Тя не забеляза опасността, която изпълзяваше от сенчестите ъгли на мазето и вече я обграждаше. Безмълвни и смъртоносни, вълните от черна мъгла се виеха около нея, плъзгаха се по ботушите ѝ, сключваха се около глезените ѝ.
— Твоите дракончета щяха да се досетят… — рече дракът.
— Да се досетят ли? Какво да се досетят?
— Това.
Очите на магьосника заблестяха. Дланите му здраво се вкопчиха в тоягата и той внезапно я вдигна нагоре. Незабавно езиците на мъглата атакуваха младата жена като въже, което оплита някаква колона. Те прилепиха ръцете ѝ към тялото. Неспособна да помръдне, тя усети, че се издига над земята.
— Много късно разбрах — рече старият драк. — Много късно разбрах, че си решила да не бягаш повече. Много късно разбрах, че си се скрила и очакваш да откриеш къде се намира убежището ми… Впрочем как успя? Вероятно проклетите ти дракончета…
Той размаха тоягата и закачените амулети — костици, люспи, перли, нокти — се разлюляха. Италианката се вкамени. Тя се опита да проговори нещо, но само простена. Невидимите пипала на мъглата пристягаха гръдта ѝ като менгеме. Започна да не ѝ достига въздух.
— Не се задоволи с това да вкараш бойците ми в капан. Дори когато се избави от тях, ти знаеше, че бягството ти няма да успее, докато пазя в мен частицата от душата ти, която съумях да открадна. Трябваше да се опиташ да ме убиеш и затова те очаквах.
Магьосникът отново размаха тоягата. Алесандра силно потрепери. От страх очите ѝ щяха да изскочат от орбитите. Тя усети как мъглата плъзга фините си и безмилостни пипала по врата ѝ и след това те плъпват към лицето ѝ, устните ѝ, ноздрите ѝ.
Ако тази ужасна мощ проникнеше в нея…
— Смъртта от внезапно постигнала те ранса е изключително мъчителна, нали знаеш?