— Само с един поглед ли успяхте да установите истината? — запита Ла Фарг и изгледа възхитен младежа.
Но шпионинът като че ли не го чу.
— Вероятно някои знаци се отнасят за често произнасяни думи. Или за известни личности. Няма нищо сложно… Вижте, ето този знак се повтаря неведнъж. Вероятно е буквата а или е, ако текстът е на френски. И този. Срещам го няколко пъти, бих казал, че е съгласна: р, с или т например…
С блеснали очи, Ленкур не криеше вълнението си, което не беше обичайно за този обикновено толкова сдържан и трезв младеж.
— Един момент — рече той.
Незабавно стана, грабна от камината малката тетрадка, която Наис използваше за пазарски сметки, откъсна страница, отново седна и с огромно внимание се зае да разчита шифрованото писмо. Погледът му се плъзгаше от един лист към друг, докато ръката му бързо пишеше, сякаш следваше някакъв свой собствен живот. Устните му бяха присвити, челюстите — стиснати, а чертите на лицето му — изопнати от напрежение.
— По-лесно е, отколкото предполагах — рече той.
— Защо?
— Защото познавам този шифър.
Ла Фарг откри неподозирани таланти у Ленкур, чието значение той явно беше подценил. Изминаха няколко минути в трескаво мълчание, прекъсвано само от драскането на писеца по хартията.
— Готово! — заяви изведнъж младият мъж, който подаде на Ла Фарг писмото и разчетения текст. — Може би ще ви е трудно да разгадаете почерка ми, но се надявам, че няма да закъснеете за Кардиналския дворец.
Беше почти накрая на силите си, но не проявяваше нито излишна гордост, нито задоволство.
Усмихнат, капитанът на Остриетата стана и възхитено погледна към Ленкур, за когото си беше променил мнението.
— Преди малко пожелахте да ви отделя време — каза той. — Каква беше причината?
— Имам начин да се приближа до херцогиня Дьо Шеврьоз.
— Как?
Младежът разказа за кавалера Дьо Мирбо, за предложението му и за поканата, която му отваряше дверите към палата на Шеврьоз.
— И смятате да се възползвате от тази покана — заключи Ла Фарг.
— Да.
Старият благородник помисли, претегли всички аргументи за и против.
— Добре — заяви той след малко. — Но бъдете особено внимателен.
— Разбира се.
— Отваряйте си очите и наострете уши, но се дръжте съвсем естествено. Спомнете си заповедта на Кардинала: за нищо на света не бива да събуждаме подозрителността на херцогинята. Не подслушвайте зад вратите, не надзъртайте през ключалките и не задавайте недискретни въпроси.
— Добре.
— Най-вече, пазете се от херцогиня Дьо Шеврьоз. Няма да сте първият, когото тя погубва…
Ла Фарг отиде при Алмадес, който търпеливо го чакаше на двора с двата оседлани коня, но в същото време някаква карета влезе през портата, отворена пъргаво от Гибо, независимо че куцукаше с дървения си крак.
— Кой пристига? — запита капитанът на Остриетата — Чухте ли да споменава името си пред поста?
— Не — призна испанският учител по фехтовка. — Но рядко съм виждал господин Гибо толкова пъргав.
Теглена от красив впряг, каретата спря пред тях и те разбраха защо портиерът така се старае, щом видяха маркиз Д’Обремон да слиза. Мъж на честта и на дълга, той носеше едно от най-уважаваните и най-знатните имена във Франция. Също така беше последният приятел, който Ла Фарг имаше на този свят. Шейсетгодишен, колкото него, Д’Обремон изглеждаше добре, с посивели коси, с горда походка и с отмерени жестове.
Двамата с капитана на Остриетата се прегърнаха сърдечно. Не се бяха виждали, откакто маркизът погреба големия си син.
— Приятелю — рече Ла Фарг, чиито очи грееха от радост, — не можете да си представите какво удоволствие…
— Благодаря, приятелю, благодаря… Аз също съм изключително щастлив, че пак ви виждам.
Някога бяха трима неразделни другари: Ла Фарг, Д’Обремон и Лувесиен. Братя по оръжие, те се бяха сражавали заедно в гражданската и в религиозната война, които потопиха в кърви кралството, след това подпомогнаха благородника от Беарне да се качи на трона на Франция и да стане крал Анри IV. Когато баща му почина, Д’Обремон се отдаде на семейните задължения, налагани от знатния му произход. Двайсет години по-късно обаче най-големият му син, който тогава се числеше към кралските мускетари, трябваше да последва Лепра и да се присъедини към Остриетата. Младият мъж имаше бунтовен и авантюристичен дух. Той се отдалечи от баща си и прие името на скромно владение, собственост на майка му — владението Бретвил. Едва след като загина, Ла Фарг научи, че е бил дете на стария му приятел.