Скатах поклати глава.
— Не мога едновременно да се бия с тях и да я нося.
— А сама ще можеш ли да се измъкнеш?
— Бих могла да си пробия път с бой — рече предпазливо тя.
— Тогава върви, Скати. Бягай. Иди при другите Древни, свържи се с безсмъртните хора, кажи им какво се е случило тук, започнете борба срещу Тъмните древни, преди да е станало късно.
— Няма да оставя двама ви със Софи тук — рече твърдо Скатах. — Ще останем заедно до края. Какъвто и да е той.
— Време е да умреш, Никола Фламел — извика Дий от по-сумрака. — Ще се погрижа да разкажа на Пернел за този момент, до последните подробности.
Шумолене се разнесе сред множеството от човешки и животински скелети и после всички като един се втурнаха напред.
Тогава едно чудовище изникна от мъглата.
Беше огромно и черно, с две огромни жълти светещи очи и дузина по-малки. Със свиреп рев то премина през фонтана на Либи парк, трошейки орнаментираните вази, и връхлетя доктор Джон Дий.
Некромантът успя да се хвърли на една страна, преди черният хамър да се блъсне в стената и да я събори. Колата остана там, забила предница в останките, с вдигнати във въздуха задни колелета и с виещ двигател. Вратата се отвори и Джош внимателно се спусна на земята. Държеше се за гърдите, където се беше врязал предпазният колан.
Охай Авеню беше покрито с останките на отдавна мъртви твари. След като Дий вече не ги контролираше, те представляваха просто множество кости.
Джош излезе с олюляване на улицата и закрачи сред костите и късовете плат. Нещо изхрущя под краката му, но той дори не сведе поглед.
Изведнъж мъртвите бяха изчезнали.
Софи разбра какво се е случило. Беше се чул страхотен рев, звук от изкривен метал и хрущене на камък, а после тишина. И в тишината мъртвите бяха изпопадали като покосени. Какво ли бе призовал сега Дий?
Една фигура се движеше сред виещата се мъгла.
Фламел събра последната си енергия в плътна сфера от зелено стъкло. Софи също се опита да мобилизира остатъците от енергията си. Скатах размърда пръсти. Веднъж й бяха казали, че ще умре на екзотично място; тя се чудеше дали Охай в окръг Вентура се брои за достатъчно екзотично.
Фигурата се приближи.
Фламел вдигна ръка, Софи събра ветровете, а Скатах вдигна нащърбения си меч.
Джош излезе от мрака.
— Блъснах колата — каза той.
Софи извика радостно. Втурна се към брат си, а после викът й премина във вик на ужас. Мечката-скелет се беше надигнала зад него, приготвила ноктите си за удар.
Скатах се стрелна, блъсна силно Джош, отхвърляйки го от пътя си, и той се търкулна в една купчина кости. Мечовете на Девата-воин парираха широкия замах на мечката и в мъглата просветнаха искри. Тя замахна отново и един мечи нокът, дълъг около педя, отхвръкна във въздуха.
Едно по едно животните-скелети се изправяха на крака. Два едри вълка, единият само кости, другият със съсухрена плът, се появиха от мъглата.
— Насам. Хей! Насам. — Гласът на Вещицата отекна глухо откъм другата страна на улицата и правоъгълник светлина от отворена врата озари нощта пред нея. Те се втурнаха към магазина, като Скати крепеше Фламел, а Джош почти носеше сестра си. Вещицата от Ендор стоеше на портата и се взираше със слепи очи в нощта, вдигнала високо старомоден фенер. — Трябва да ви изведем оттук. — Тя затвори вратата и сложи резетата. — Това няма да ги удържи за дълго — промърмори Вещицата.
— Ти каза… каза, че не са ти останали никакви сили — прошепна Софи.
— Така е. — Дора я удостои с една бърза усмивка, разкривайки идеално бели зъби. — Но това място има. — Тя ги поведе през магазина към една малка задна стаичка. — Знаете ли какво прави Охай толкова специален? — попита тя.
Нещо избумтя пред вратата и цялата стъклария в магазина зазвънтя.
— Той е построен на място, където се пресичат лей-линии.
Джош отвори уста и се канеше да зададе въпрос, но сестра му заговори.
— Линии от енергия, които пресичат земното кълбо — прошепна Софи в ухото му.
— Откъде знаеш?
— Не знам; предполагам, че Вещицата ме е научила. Много от най-известните сгради и древни строежи по целия свят са издигнати на местата, където лей-линиите се срещат.
— Точно така — каза Дора. Звучеше доволна. — Аз самата не бих могла да го обясня по-добре.
Нямаше нищо в малкия склад, с изключение на един дълъг правоъгълник, опрян на стената и увит в пожълтели стари броеве на „Охай Вали Таймс“.
Още удари разтресоха прозореца на магазина и звукът от блъскане на кости по стъкло ги накара да настръхнат.
Дора смъкна вестниците на пода и разкри огледало. То бе високо около два метра и широко около метър и двадесет, стъклото му бе зацапано, а образите, които показваше, бяха леко изкривени и размазани.