Джош потърка кръста си. Ако Скатах го беше тръшнала върху камъните, можеше наистина да пострада, но той призна, че тя бе достатъчно внимателна, за да го хвърли върху тревата и мъха.
— Това приличаше на джудо хвърляне — рече той с треперещ глас, като се опитваше да звучи небрежно и да смени темата.
— Нещо такова…
— Между другото къде си учила джудо?
— Не съм учила джудо. Създала съм далечните предшественици на повечето бойни изкуства, които се изучават днес — отвърна червенокосата Дева-воин, а ярките й зелени очи блестяха лукаво. — Всъщност и на двама ви няма да навреди, ако ви покажа няколко прости движения.
— Мисля, че можем да се справим и с нещо по-сложно — каза Джош. — Изучавали сме таекуондо две години, докато родителите ни преподаваха в Чикаго, и една година карате в Ню Йорк… или пък беше Бостън?
— Ти ли си създала джудото? — попита Софи, с предпазливо неутрален глас.
— Не. Кано Джигоро създаде съвременното джудо, но той използва за основа на своята бойна система джиу-джицуто, което е сродно на айкидото. Струва ми се, че някъде по това време бях в Япония. Всички бойни изкуства имат общ корен. И това съм аз — рече Скатах скромно. — Хайде, щом знаете малко таекуондо и карате, това е полезно. Нека ви покажа няколко основни движения, докато чакаме Никола.
— Къде е той? — попита Софи, поглеждайки към къщата. Какво ли ставаше там вътре? — Моли Хеката да пробуди нашия магически потенциал ли?
— Да — потвърди Скати.
— Но Хеката каза, че това може да ни убие! — каза разтревожено Джош. Започваше да подозира, че плановете на Фламел включват нещо повече от това да защитава него и сестра му. Алхимикът беше намислил нещо.
— Тя само предполагаше — рече Скати. — Винаги си е падала по драматизма.
— Значи Никола е сигурен, че не ни грози никаква опасност? — попита Джош.
— Не, не е съвсем сигурен — усмихна се Скати. — Но повярвайте ми, вие вече сте в опасност. Единствената разлика е, че ако Хеката ви пробуди, ще сте в огромна опасност.
Никола Фламел следваше Хеката през къщата. Пръстите на момичето се плъзгаха по стените, оставяйки подир себе си ивици светло дърво, изпъстрени с листа и цветя.
— Имам нужда от помощта ти, Хеката. Не мога да направя това сам — извика той след нея.
Богинята не му обърна внимание. Сви по един дълъг, прав коридор и се втурна напред. Стъпалата й оставяха малки петна зелена трева, която продължи да расте, докато Фламел бързаше след нея. Докато преполови коридора, вече бе стигнала до коленете му, после до кръста, а след това изведнъж целият коридор се оказа изпълнен с висока трева. Стръковете, остри като бръсначи, шумоляха тихо един в друг — звуци, които почти приличаха на думи.
Никола Фламел позволи на малка част от растящия му гняв да премине в аурата му. Сви дясната си ръка в юмрук, после рязко разпери пръсти и във въздуха се разнесе богатият остър аромат на мента. Тревата пред него полегна сякаш от силен вятър — точно навреме, за да може алхимикът да види как момичето влиза в една стая, малко встрани от останалите помещения. Ако се бе забавил само миг, щеше да подмине входа й.
— Стига с тези игрички — сопна се Фламел, влизайки в стаята.
Хеката обърна лице към него. За няколкото мига, докато тичаше по коридора, бе пораснала. Сега изглеждаше на около петнайсет. Лицето й бе разкривено в грозна гримаса, а жълтите й очи гледаха яростно.
— Как смееш да ми говориш така! — Тя вдигна заплашително ръце. — Знаеш какво мога да ти направя.
— Няма да посмееш — рече Фламел със спокойствие, каквото не чувстваше.
— И защо мислиш така? — попита изненадано Хеката. Не беше свикнала да й противоречат.
— Защото аз съм Пазителя на Книгата.
— Книгата, която загуби…
— Освен това съм Пазителя, който присъства в пророчествата от Книгата — сряза я Фламел. — Предпоследният Пазител — добави той. — Близнаците също ги има в Книгата. Казваш, че си познавала Авраам — тогава знаеш колко точни са били пророчествата и предсказанията му.
— Често е грешал — промърмори Хеката.
— Като Пазител те моля да направиш нещо, което вярвам, че е от решаващо значение за оцеляването не само на Древната раса, а и на човеците: искам да пробудиш магическия потенциал на близнаците.
— Това може да ги убие — заяви безизразно богинята. Не я интересуваше особено дали човешките скотове ще живеят, или ще мрат.
— Възможно е — призна Фламел, усещайки как в стомаха му натежава ледена буца, — но ако не ни помогнеш, смъртта им е сигурна.