… бойно поле.
Навсякъде имаше трупове и никой от тях не бе човешки.
Птиците на Мориган се бяха изменили, с влизането в царството на Хеката: бяха станали човекоподобни… макар и не съвсем. Сега бяха издължени и слаби като господарката си. Крилата им се бяха уголемили и придобили конструкцията на прилепови, свързваха се с човекоподобните им тела посредством прозрачна кожа и завършваха със смъртоносни нокти. Главите им си оставаха птичи.
Сред покритото с пера поле лежаха и няколко котки. Те също бяха придобили човешки вид с навлизането си в Царството на сенките, но подобно на Бастет бяха запазили котешките си глави. Лапите им бяха едновременно човешки ръце и котешки лапи и завършваха със закривени, остри като бръснач, нокти, а телата им бяха покрити с фин пух.
Колкото и да се оглеждаше, Дий не можеше да види нито един загинал от слугите на Хеката и изведнъж се уплаши: кой ли пазеше царството на богинята? Бръкна под палтото си и извади меча, който някога се наричаше Екскалибур, а после тръгна към огромното дърво, което се издигаше над утринната мъгла. Зората окъпа древното черно острие в кървавочервено.
— Птици-хора — промърмори Скатах и добави една ругатня на древния келтски език от младостта си.
Мразеше птицехората; от тях получаваше обриви. Тя стоеше пред входа на Игдразил, гледайки как създанията излизат от гората. Митологиите на всички народи включваха истории за хора, които са се превърнали в птици, или птици, които са се преобразили в получовешки същества. През дългия си живот Скати бе срещала много от създанията и веднъж дори животът й беше сериозно застрашен в битка с един сирин, бухал с глава на красива жена. От онази среща насам бе алергична към птичи пера. Кожата вече започваше да я сърби и тя усещаше как в носа й се надига кихавица. Създанията на Мориган се движеха тромаво — като прегърбени хора, влачещи ръце по земята. Те бяха слаби воини, но често постигаха успех само с числеността си.
Тогава се появиха котките-хора на Бастет. Те се движеха бавно, крадешком, някои изправени на два крака, но повечето на четири. Скати знаеше, че тези същества са в основата на известните африкански и индийски легенди за котки. За разлика от птиците, котките-хора бяха смъртоносни бойци; бяха светкавично бързи, а ноктите им можеха да нанасят ужасни поражения. Скатах кихна — беше алергична също и към котки.
Необикновената армия спря, вероятно смаяна от невероятното дърво с размери на небостъргач, или просто смутена от гледката на един самотен воин, стоящ в рамката на отворената врата. Те затъпкаха намясто; после, сякаш тласнати от една-единствена команда, се втурнаха напред в дълга, неравна линия.
Девата-воин се огледа и разкърши рамене, след което двата къси меча проблеснаха в ръцете й. Тя ги вдигна и ги кръстоса над главата си.
Това беше сигналът, който чакаха Торк Алта и натаирите. Сякаш от нищото, над настъпващата армия се спуснаха и закръжиха стотици ужасяващи гущери, чиито огромни криле вдигаха облаци прах, който заслепи и обърка птиците и котките. После Торк Алта, досега скрити във високата трева и зад извитите корени на Игдразил, се надигнаха сред нападателите. Докато Скати забързано се прибираше във вътрешността на дървото, тя осъзна колко много звуците от битката наподобяват онези, които издават животните в зоологическата градина на Сан Франциско, когато се хранят.
— Времето ни изтича — изкрещя Скатах на Фламел, когато влетя в коридора.
— Колко са? — попита мрачно Никола.
— Твърде много — отвърна Скати. Замълча за кратко, а после добави: — Торк Алта и натаирите няма да ги удържат дълго.
— Ами Мориган и Бастет?
— Тях не ги видях. Но можеш да си сигурен, че идват, а когато дойдат… — Тя не довърши. След като Хеката бе заета с пробуждането на близнаците, нищо не би могло да удържи двете Тъмни древни.
— Ще дойдат — каза Фламел мрачно.
Скати пристъпи по-близо. Двамата се познаваха от над триста години и макар че тя бе по-възрастна с почти две хилядолетия, беше започнала да се отнася към него като към бащата, когото вече не помнеше.
— Отведи близнаците. Аз ще ги задържа тук. Ще ви спечеля колкото е възможно повече време.
Алхимикът докосна рамото на Девата-воин. Малка искра от енергия прескочи между тях и двамата засияха за кратко.
Фламел несъзнателно заговори на френския език от своята младост.
— Не, няма да правим това. Когато тръгнем, ще тръгнем заедно. Ние имаме нужда от близнаците, Скати — не само ти и аз, а целият свят. Вярвам, че само те ще могат да се опълчат на Тъмните древни и да им попречат в постигането на тяхната върховна цел — да си върнат земята.