Джош в същия миг се озова до сестра си. Избута Фламел и я прегърна. Пропукваща енергия се стрелна от гаснещата аура на Софи към тялото му, но той дори не усети леките боцкания. Когато вдигна поглед към Фламел, лицето му бе гневно.
— Ти си знаел — обвини го той, — знаел си колко опасно е това. Сестра ми можеше да остане в кома.
— Знаех, че няма да стане така — каза спокойно Никола, като приклекна до Джош. — Вашите аури са твърде силни. Знаех, че и двамата ще оцелеете. Никога не бих изложил умишлено някого от вас на опасност. Кълна се. — Той посегна към китката на Софи, да провери пулса й, но Джош отблъсна ръката му. Не му вярваше; искаше да му вярва, но думите на Фламел звучаха фалшиво.
И двамата подскочиха, когато агонизиращ котешки вой се разнесе в коридора отвън. Той бе последван от гласа на Скати.
— Наистина трябва да тръгваме. И то веднага!
Миризмата на горящо дърво се усили и пипала сив дим пропълзяха в стаята.
— Трябва да вървим. Ще говорим за това по-късно — каза твърдо Фламел.
— Ще говорим, и още как — обеща Джош.
— Аз ще ти помогна да я носиш — предложи алхимикът.
— Мога и сам — рече Джош и взе сестра си на ръце. Нямаше да повери Софи на никой друг. Изненада се колко е лека и си помисли, че доста е заякнал след месеците тежки тренировки по ръгби.
Алхимикът вдигна късата тояга, която бе оставил подпряна на стената, и я завъртя във въздуха пред себе си. Върхът й засия в зелено, оставяйки съвсем леки димни следи с изумруден цвят.
— Готов ли си? — попита Фламел.
Джош кимна, притиснал здраво сестра си към гърдите си.
— Каквото и да стане, каквото и да видиш, не спирай и не се обръщай. Всичко извън тази врата не би се поколебало да те убие.
Джош последва Фламел през вратата… и веднага се спря, вцепенен. Скати стоеше по средата на тесен коридор, а двата й къси меча се движеха с невероятна бързина пред нея. В коридора се тълпяха някои от най-кошмарните създания, които Джош някога бе виждал. Твари, които не бяха нито животни, нито хора. Човешки тела с котешки глави ръмжаха и замахваха с лапи към Скати, а когато ноктите им срещаха мечовете й, летяха искри. Други, пак с човешки тела, но с огромни клюнести гарванови глави, кълвяха към нея, опитвайки се да й извадят очите или да разкъсат плътта й.
— Скати, залегни! — извика Фламел и без да се увери дали го е чула, протегна ръката си с късата тояга напред.
Аурата му пламна в зелено и въздухът се изпълни с острия аромат на мента. Изумрудено въртящо се кълбо от светлина изникна на върха на тоягата и се стрелна напред с пукащ звук. Скати едва успя да се приведе, преди кълбото да прелети покрай нея с пращене и да се пръсне в тавана точно над главата й. То остана там като петно от боя, от което започна да капе лепкава зелена светлина. Покритата с белези глава на една раирана котка се подаде от съседен коридор, устата й бе зейнала, а зъбите блестяха. Тя зърна Скати, хвърли се към нея… и една капка от лепкавата светлина падна върху главата й. Съществото подивя. Втурна се обратно в коридора, като нападаше всичко по пътя си. Един човек-птица пристъпи напред и бе окапан от зелената светлина. По черните му криле веднага се появиха дупки и той отскочи назад с отвратително грачене. Джош забеляза, че макар зелената светлина, която бе гъста като мед, да обгаряше създанията, не увреждаше дървото. Знаеше, че би трябвало да обръща внимание на всичко, но сега всичките му мисли бяха насочени към сестра му. Тя дишаше бързо, а зад затворените й клепачи очите й играеха.
Скати се изправи на крака и се втурна назад към Фламел и Джош.
— Впечатляващо — промърмори тя. — Не знаех, че можеш да правиш това.
Фламел завъртя тоягата като параден жезъл.
— Това фокусира силата ми.
Скати се озърна.
— Изглежда сме в капан.
— Хеката тръгна насам — рече Никола, като се обърна надясно и посочи към една непроходима преграда от сплетени корени. — Видях я да излиза тичешком от стаята и да минава през това. — Той пристъпи към плетеницата и протегна ръка. Тя изчезна до лакътя.
— Аз ще мина първа — рече Скати.
Джош забеляза, че макар да се беше сражавала срещу смъртоносната паплач от птици и котки, по тялото й нямаше нито драскотина и нито един косъм в прическата й не беше разместен. Тя дори не беше задъхана, макар че ако наистина бе вампир, нямаше нужда да диша, помисли си той. Скати се стрелна напред и в последния миг, преди да стигне до стената от корени, скочи, кръстосала мечовете на гърдите си.