Пернел се озърна нагоре и надолу по коридора. Чуваше шумове в далечината, стъпки по камъните и знаеше, че идват още стражи. Можеше да побегне и да се скрие или пък да се бие; част от силата й се беше възстановила. Но нямаше как да помогне на Никола и децата.
Пернел погледна отново в локвата. Видя как в далечината Хеката удържа общата атака на Мориган, нейните птици и котките на Бастет. Видя също така Дий да минава зад Хеката, мечът в ръката му грееше в отровносиньо, а зад тях Игдразил гореше с буйни червени и зелени пламъци.
Имаше едно нещо, което можеше да направи. Нещо отчаяно и опасно и ако се получеше, щеше да я остави напълно изтощена и беззащитна. Създанията на Дий щяха да могат просто да я вземат и да я отнесат.
Пернел не се поколеба.
Наведе се над локвата с мръсна вода, постави обърнатата си нагоре дясна длан върху лявата и се съсредоточи. Аурата й се раздвижи, запълзя надолу по ръцете й като дим, събирайки се в дланта й; стичаше се като течност по извивките на тялото й. Малка точица сребристобяла светлина се появи сред гънките на дланта й. Уплътни се в идеална сфера, а после започна да се върти и да нараства, и леденобелите струйки на аурата й потекоха по-бързо надолу по ръцете й. За кратко сферата стана голяма колкото яйце, а после Пернел рязко обърна дланта си и насочи кълбото от чиста аурална енергия към водата. Промълви три думи:
— Софи. Събуди се!
Глава 28
— Софи. Събуди се!
Очите на Софи Нюман се отвориха рязко. Но тя веднага зажумя и притисна ушите си с ръце. Светлината бе тъй ярка, тъй ослепителна, а звуците от битката тъй невероятно силни и отчетливи.
— Софи. Събуди се!
Гласът я накара да отвори отново очи и да се огледа. Чуваше Пернел Фламел тъй ясно, сякаш стоеше до нея, но там нямаше никой. Тя лежеше, подпряна на грубата кора на един дъб, а до нея стоеше Джош, стиснал с двете си ръце дебел клон, и отчаяно отблъскваше някакви ужасни създания.
Софи бавно се надигна на крака, опирайки се на дървото. Последното, което си спомняше ясно, бе острият мирис на горящо зелено дърво. Помнеше как изрича „Огън!“, а останалото бе поредица от несвързани образи — тесен тунел, създания с птичи и котешки глави, които може и да бяха сън.
Когато очите на Софи се приспособиха и тя се огледа, осъзна, че образите не са били сън.
Обграждаха ги птици и котки: бяха стотици. Някои от хората с глави на котки се спотайваха във високата трева и се опитваха да се промъкнат към тях на четири крака или по корем, като фучаха и посягаха с нокти. В клоните на дървото над тях имаше хора-птици, които се опитваха да се доберат достатъчно близо, за да скочат отгоре им, докато други продължаваха да подскачат и да кълват към Джош със зловещите си човки.
В другия край на поляната Игдразил гореше. Старата дървесина пукаше и трещеше, пръски от врящ дървесен сок летяха в чистия въздух като фойерверки. Но още докато изгорялата дървесина падаше, на нейно място се появяваше нова, свежа и зелена. Софи различи и един друг звук, и осъзна, че чува Игдразил. Сега, с невероятно чувствителния си слух, можеше да различи фрази и думи, откъси от песни и части от стихове сред виковете на горящото дърво. Виждаше в далечината как Хеката отчаяно се мъчи да потуши огъня и същевременно се бореше с Мориган, котките и птиците. Софи също забеляза, че в небето вече няма натаири и бяха останали много малко Торк Алта, които да защитават своята древна господарка.
По-наблизо Софи зърна яркочервената коса на Скати. Тя също бе обкръжена от десетки птици и котки. Девата-воин се движеше в нещо като сложен танц, а двата й меча святкаха, карайки създанията да се отдръпват с вой от нея. Скати се опитваше да си пробие път към мястото, където Никола Фламел лежеше по лице на земята под ноктите на най-ужасяващото същество, което Софи някога бе виждала: Бастет, Богинята-котка. С невероятно острото си зрение момичето можеше да различи всяко мустаче върху котешкото лице на Бастет и даже видя как една капчица слюнка се събра върху един от необикновено дългите й зъби и капна върху мъжа долу.
Фламел видя, че Софи гледа към него. Опита да си поеме дъх, но му беше трудно с тежкото създание, стъпило върху него.
— Бягай — прошепна той, — бягай.
— Софи, разполагам само с няколко мига… — отекна гласът на Пернел в главата на момичето. Тя се сепна и заостри вниманието си. — Ето какво трябва да направиш. Остави ме да говоря чрез теб…