Козината на Бастет се наежи, а голите й ръце настръхнаха. После тя бавно отстъпи, обърна се и побягна към горящия Игдразил. За първи път от хилядолетия беше уплашена.
Никола се изправи с мъка на крака и тръгна, олюлявайки се, към Софи, Джош и Скати. Приближи Софи.
— Пернел? — прошепна той.
Софи обърна към него невиждащи очи. Устата й се раздвижи, а после, като в лошо дублиран филм, се появиха думите.
— Аз съм в Сан Франциско, държат ме в подземието на „Енох Ентърпрайзис“. Добре съм и нищо не ме застрашава. Отведи децата на юг, Никола. — Настъпи дълга тишина, а когато заговори отново, думите излязоха по-бързо, отколкото устните на Софи можеха да се движат; сребърната аура на момичето започна да гасне, а очите й да се затварят. — Отведи ги при Вещицата.
Глава 29
Доктор Джон Дий започваше да се ядосва наистина. Всичко се разпадаше и, изглежда, щеше да се наложи да вземе активно участие в битката.
Фламел, Скати и близнаците бяха успели да се измъкнат от Игдразил и сега се биеха в другия край на поляната, на не повече от сто и осемдесет метра от него, но той не можеше да стигне до тях — това би означавало да прекоси бойното поле. Последните Торк Алта както в човешки, така и в глигански облик, продължаваха да се сражават с хора-котки и хора-птици. Натаирите вече бяха сразени. Отначало крилатите гущери бяха внесли хаос и объркване сред котките и птиците, но на земята бяха тромави и непохватни и повечето бяха убити, след като кацнаха. Внушителната армия на Торк Алта вече бе значително оредяла и Дий предполагаше, че до един час в Америка вече няма да останат глигани-превръщенци.
Но той не можеше да си позволи да чака толкова дълго. Трябваше да се добере до Фламел. Трябваше да вземе страниците от Сборника колкото се може по-скоро.
От скривалището си зад туфа храсти Дий наблюдаваше Древните. Хеката стоеше на входа на своето дърво-дом, оградена от последните Торк Алта от нейната лична стража. Докато глиганите се биеха с котките и птиците, Хеката сама се бе изправила срещу обединените сили на Мориган и Бастет.
Трите не обръщаха внимание на полухората-полуживотни, които се биеха около тях. На случайния наблюдател би се сторило, че трите Древни просто се гледат. Дий обаче забеляза пурпурносивите облаци, които се бяха събрали само над Игдразил; видя как нежните бели и златни цветчета, разпръснати около огромното дърво, вехнеха и умираха, превръщайки се за миг в черна каша; беше забелязал грозни гъбички, появили се върху гладко полирания каменен път. Дий се усмихна; със сигурност не й оставаше още много. Колко още би могла да издържи Хеката срещу двете Древни — леля и племенничка?
Но богинята не показваше признаци на отслабване.
А отвърна на удара.
Макар че въздухът, изпълнен с неприятния мирис на горящото дърво, бе неподвижен, Дий видя как внезапен порив замота наметалото на Мориган около раменете й и блъсна огромната Бастет, карайки я да приведе тялото си напред, за да устои на вятъра. Цветовете върху металическата рокля на Хеката се меняха с невероятна бързина, но шарките бяха размазани и изкривени.
С нарастваща тревога той видя една тъмна сянка да се носи през съхнещата трева, а после рояк дребни черни мушици накацаха по козината на Бастет, напъхаха се в ушите и носа й. Богинята-котка нададе вой и залитна назад, чешейки бясно лицето си. Падна на земята и се затъркаля във високата трева, мъчейки се да се отърве от насекомите. Но идваха все повече и повече, а към тях се присъединиха и огнени мравки и паяци-отшелници, които изпълзяха от тревата и плъзнаха по тялото й. Присвита на четири крака, тя вдигна глава и изкрещя в агония, после побягна през поляната, като се търкаляше и пълзеше в тревата. Прецапа през едно малко езерце, опитвайки се да се отърве от насекомите по тялото си. Прекоси повече от половината поляна, преди гъстият кълбящ се облак да я остави. Тя затърка бясно лицето и ръцете си, оставяйки по кожата си дълги драскотини, преди да се изправи на крака и да закрачи обратно към Игдразил. А после роякът мушици се появи отново във въздуха пред нея, още по-гъст отпреди.
В този миг Дий се усъмни, че току-виж Хеката победила. Да раздели Бастет и Мориган, бе майсторски ход; а да се подсигури срещу връщането на Бастет, бе просто гениално.
Като осъзна, че не може да се върне при Игдразил, Бастет засъска яростно, после се обърна и се втурна към мястото, където Фламел, Скати и близнаците опитваха да се бранят. Дий я видя как прави невероятно дълъг скок и събаря алхимика на земята. Това му донесе известно удовлетворение и той си позволи лека усмивка, която бързо помръкна — все още бе от тази страна на поляната. Как щеше да мине покрай Хеката?