Макар че Игдразил гореше буйно — към земята падаха горящи листа и почернели клони, от които пръскаше лепкав сок, — силите на Хеката не изглеждаха намалели. Дий заскърца със зъби от гняв; всичките му изследвания сочеха, че Хеката е отгледала дървото, влагайки в него малка част от жизнената си сила. А то от своя страна, докато растеше, обновяваше и възстановяваше силите й. Идеята за изгарянето на дървото бе негова. Беше си направил сметката, че докато то гори, тя ще отслабва. Но ставаше обратното: подпалването на дървото само бе вбесило богинята, а гневът й я правеше още по-смъртоносна. Когато Дий видя устните на Хеката да се разтеглят в нещо като усмивка, а Мориган да се олюлява и да отстъпва назад, той започна да осъзнава, че тук, в своето собствено царство, Триликата богиня беше прекалено силна за тях.
Тогава Дий разбра, че трябва да действа.
Придържайки се към сенките на дърветата и високите треви, той тръгна да заобикаля дънера на гигантския Игдразил. Бе принуден да залегне, когато един Торк Алта в глиганската си форма премина с трясък през храстите пред него, с вкопчени в него поне дузина човеци-котки и два пъти повече човеци-птици.
Дий излезе от храсталака от другата страна на дървото, противоположна на онази, където се биеха Хеката и Мориган. Вдясно от себе си виждаше, че нещо става с групичката на Фламел; птици и котки се разбягваха оттам във всички посоки… после съзна, че вижда да бягат съвсем обикновени птици и котки, а не получовешки създания. Преобразяващите магии на Бастет и Мориган се разваляха: толкова силна ли беше Хеката? Трябваше веднага да сложи край на това.
Доктор Джон Дий вдигна късия меч в ръката си. Мръсносиня светлина потече по оръжието и за миг древният каменен меч засвири, сякаш невидим бриз минаваше по острието му. Виещите се змии, изсечени в дръжката, оживяха, размърдаха се и засъскаха.
Стиснал здраво дръжката, Дий опря върха на меча в грубата кора на древното дърво… и натисна.
Екскалибур хлътна без усилие в дървото чак до дръжката. В продължение на един дълъг момент не се случи нищо, а после Игдразил застена. Звукът беше като вой на ранено животно: започна като дълбок тътен и бързо се извиси до писък. На мястото, където дръжката на меча стърчеше от дървото, се появи синьо петно. Като мастило, то плъзна надолу и се пропи в почвата, после мръсносинята светлина потече по дървесните жилки. Виковете на Игдразил се извисяваха все повече и повече, докато не минаха отвъд границата на човешкия слух. Оцелелите Торк Алта изпопадаха на земята, гърчейки се от болка, притиснали ушите си; хората-птици започнаха да кръжат объркано, а хората-котки засъскаха и завиха.
Синьото петно се разнасяше бързо по дървото, покривайки всичко с тънък слой блестящи ледени кристали, които отразяваха светлината. Синьо-черни и пурпурно зелени дъги засияха във въздуха.
Петното плъзна стремително нагоре по ствола на дървото и по клоните му, превръщайки всичко в кристали. Дори огънят не можеше да го спре. Пламъците замръзваха, уловени в движение, после се покриваха с паяжина от пукнатини, като леда върху повърхността на езеро, и се разпадаха на блестящ прах. Там, където синьото петно докосваше листата, те се втвърдяваха и се откъсваха от клоните. Не се спускаха спираловидно към земята: падаха тежко и се трошаха с тихо звънтене, докато клоните, сега солидни парчета лед, се отчупваха от дънера и рухваха с трясък. Дий отскочи встрани, за да не бъде пронизан от еднометров замръзнал клон. Хвана дръжката на Екскалибур и измъкна каменното острие от древното дърво, после хукна да търси прикритие.
Игдразил умираше. Големи парчета кора се откъсваха от него като огромни парчета от ледена шапка и се разбиваха на земята, осейвайки прекрасния пейзаж на царството с късове остър като бръснач лед.
Като внимаваше за падащи клони, Дий хукна покрай дървото; трябваше да види Хеката.
Триликата богиня умираше.
Застанала неподвижна пред разпадащия се Игдразил, Хеката сменяше трите си облика — младост, зрялост и старост — през няколко секунди. Промяната ставаше толкова бързо, че плътта й нямаше време да се приспособи и тя оставаше между различни фази: млади очи на старо лице, момичешка глава върху женско тяло, женско тяло с детски ръце. Вечно изменящата й се рокля бе загубила всякакъв цвят и беше станала чисто черна, също като кожата й.
Дий застана до Мориган. Бастет се върна при тях и тримата заедно започнаха да съзерцават последните мигове на Хеката и Игдразил.
Световното дърво вече беше почти изцяло синьо, покрито с ледена кора. Замръзналите корени бяха щръкнали от земята, нарушавайки идеалната й повърхност и изравяйки дълбоки бразди в почвата. Огромни дупки бяха зейнали в гигантския ствол и разкриваха овалните стаи вътре, които бяха покрити с петна син лед.