С ужасяващ писък Мориган се хвърли към Дий.
Но се спря.
За миг черното каменно острие на Екскалибур се бе появило току до гърлото й и по него пращеше и искреше синя светлина. Змийската дръжка оживя и засъска срещу нея.
— Моля те — усмихна се Дий смразяващо. — Днес вече съм отговорен за смъртта на една Древна. Не искам да добавям още една към бройката. — Докато говореше, наблюдаваше и Бастет, която опитваше да го заобиколи откъм гърба. — Мориган има силата да пробуди момчето — каза той бързо. — Тя притежава силата и знанията на двете си сестри. Ако успеем да пробудим момчето и да го привлечем на наша страна, ще си спечелим невероятно могъщ съюзник. Спомнете си пророчеството: двамата, които са един, и единият, който е всички. Един да спаси света и един да го унищожи.
— А кой от двамата е момчето? — попита Бастет.
— Ще бъде, какъвто го направим ние — рече Дий, а очите му се стрелкаха от Мориган към Бастет и обратно.
Внезапно Бастет се озова до него и огромният й нокът опря гърлото му. Тя го повдигна леко, карайки го да се изправи на пръсти и да погледне в смразяващите й очи. За един-единствен миг той се подвоуми дали да замахне с меча, но знаеше, че Богинята-котка е по-бърза, много по-бърза, отколкото той някога би могъл да бъде. Щеше да забележи трепването на раменете му и просто щеше да му отсече главата.
Бастет се втренчи в племенничката си.
— Вярно ли е? Маша и Бав мъртви ли са?
— Да. — Мориган гледаше към Дий. — Но аз не съм ги убивала. Те умряха по своя воля и продължават да живеят вътре в мен. — За миг очите й проблеснаха в жълто, после в червено, а после в чисто черно, цветовете на трите древни богини.
Дий се изкушаваше да попита как са се озовали в нея, но реши, че всъщност не иска да знае отговора, а и без това сега едва ли беше подходящото време за такъв въпрос.
— Можеш ли да пробудиш момчето? — попита Бастет.
— Да.
— Тогава го направи, племеннице — заповяда Богинята-котка. Насочи вниманието си отново към Дий. Притисна палец отдолу към брадичката му и повдигна главата му. — А ти, ако още веднъж вдигнеш оръжие срещу някого от Древната раса, ще прекараш следващото хилядолетие в едно специално създадено от мен царство на сенките. Повярвай ми, няма да ти хареса. — Тя го пусна и го блъсна настрани. Дий се просна в прахта, все още стискайки меча.
— Кажи ми — заповяда Бастет, като се надвеси над него. — Къде са сега Фламел и близнаците? Къде са отишли?
Дий се надигна разтреперан на крака. Отупа прахта от палтото си и откри още една дупка в меката кожа; никога повече нямаше да купува кожа.
— Той трябва да започне да обучава момичето. Хеката я пробуди, но нямаше възможност да я научи на защитни магии. Тя трябва да се научи да се защитава и да контролира своите сили, преди стимулите от физическия свят да я подлудят.
— Е, къде ще отидат? — изръмжа Бастет. Обгърна с ръце тялото си и потрепери. Облакът, който бе призовала Мориган, бе станал плътен и тъмен, докато се спускаше, и сега висеше току над върховете на дърветата. Въздухът бе изпълнен с влага и дъх на неизвестни билки.
— Няма да остане в Сан Франциско — продължи Дий. — Той знае, че имаме твърде много агенти в града и околността.
Мориган затвори очи и се обърна бавно, после вдигна ръка.
— Те се насочват на юг; усещам едва-едва следата от сребърната аура на момичето. Невероятно мощна е.
— Кой е най-могъщият Древен на юг оттук? — попита бързо Дий. — Някой, вещ в стихийните магии?
— Ендор — отвърна веднага Бастет, — в Охай. Смъртоносната Вещица от Ендор.
— Господарката на въздуха — добави Мориган.
Бастет се наведе и зловонният й дъх облъхна лицето на дребния мъж.
— Знаеш къде трябва да отидеш. Знаеш какво трябва да направиш. Трябва да вземем страниците от Сборника.
— Ами близнаците? — попита той със свито гърло, затаил дъх.
— Ако можеш, залови ги, ако не, убий ги, за да не може Фламел да използва силите им.
После двете с Богинята-врана пристъпиха в сгъстяващия се облак и отлетяха с него, оставяйки доктор Джон Дий сам на затънтения път.