— Наричайте ме Дора, всички ми викат така. — Тя говореше английски с подчертан нюйоркски акцент. — Скатах? — рече внезапно жената. — Скатах! — А после заговори на език, който, изглежда, се състоеше от много съскащи звуци и който Софи с изненада откри, че разбира.
— Тя иска да знае защо Скати не е дошла да я види през последните триста седемдесет и две години, осем месеца и четири дни — преведе тя за Джош. Софи гледаше унесено старицата и не видя страха и завистта, които пробягаха по лицето му.
Жената закрачи бързо из тясната стая, въртейки глава наляво-надясно, без нито веднъж да погледне право към Скати. Говореше непрекъснато, сякаш без да си поема дъх.
— Казва на Скати, че можела е да умре и никой нямало да разбере. Никой не го е грижа. Съвсем наскоро, миналия век, била сериозно болна и никой не й се обадил, никой не й писал…
— Бабо… — опита се да каже нещо Скати.
— Не ме бабосвай — прекъсна я Дора, минавайки отново на английски. — Можеше да ми пишеш, независимо на какъв език. Можеше да се обадиш по телефона…
— Ти нямаш телефон.
— А какво му е лошото на имейла? Или пък на факса?
— Бабо, имаш ли компютър или факс?
Дора млъкна.
— Не. Че за какво са ми?
Замахна с ръка и бялата пръчка се удължи с щракване. Тя почука по едно просто квадратно огледало. — Имаш ли такова нещо?
— Да, бабо — отвърна отчаяна Скати. Бледите й бузи бяха поруменели от смущение.
— Значи не можа да намериш време да погледнеш в някое огледало и да поговориш с мен. Толкова ли си заета напоследък? Трябва да научавам всичко от брат ти. А кога за последен път си говорила с майка си!
Скатах се обърна към близнаците.
— Това е баба ми, легендарната Вещица от Ендор. Бабо, това са Софи и Джош. С Никола Фламел вече си се запознала.
— Да, толкова мил човек. — Тя продължаваше да върти глава, ноздрите й се издуха. — Близнаци — каза накрая.
Софи и Джош се спогледаха.
— Откъде знае? Никола ли й е казал?
Нещо в начина, по който жената непрестанно движеше глава, заинтригува Джош. Той се опита да проследи посоката на погледа й… и тогава разбра защо главата на старицата се движеше наляво-надясно: тя навярно ги виждаше през огледалата. Той докосна ръката на сестра си и кимна към огледалото. Тя хвърли поглед натам, после отново към старата жена, а след това пак към огледалото и кимна на брат си, мълчаливо съгласявайки се с него.
Дора пристъпи към Скатах, извърнала глава на една страна, като се взираше съсредоточено в едно високо полирано стъкло.
— Отслабнала си. Храниш ли се добре?
— Бабо, изглеждам така от две хилядолетия и половина.
— Искаш да кажеш, че ослепявам, а? — попита старицата, а после избухна в изненадващо гърлен смях. — Хайде, прегърни старата си баба.
Скатах внимателно прегърна старицата и я целуна по бузата.
— Радвам се да те видя, бабо. Добре изглеждаш.
— Изглеждам стара. Стара ли изглеждам?
— На десет хиляди и нито ден повече. — Скати се усмихна.
Вещицата я щипна по бузата.
— Последният, който ми се присмя, беше данъчен инспектор. Превърнах го в преспапие — каза тя. — Още го пазя тук някъде.
Фламел се прокашля деликатно.
— Госпожо Ендор…
— Наричай ме Дора — тросна се старицата.
— Дора. Знаете ли какво стана в царството на Хеката по-рано днес? — Той никога досега не бе срещал Вещицата, беше само слушал за нея, и знаеше, че трябва да се отнася към нея крайно предпазливо. Тя беше легендарната Древна, която напуснала Дану Талис, за да живее с човеците и да ги учи, векове преди островът да потъне. Смяташе се, че тя е създала първата човешка азбука в Древна Шумерия.
— Дай ми един стол — каза Дора, без да се обръща конкретно към никого. Софи придърпа стола, на който беше седяла, и Скати настани баба си на него. Старицата се приведе, опряла и двете си ръце на бялото бастунче. — Знам какво се случи. Сигурна съм, че всеки Древен на този континент е почувствал смъртта й. — Тя, изглежда, забеляза израженията им на шок и изненада. — Не знаехте ли? — Тя обърна глава настрани и се взря в едно огледало, право срещу Скати. — Хеката е мъртва и царството й на сенките вече не съществува. Както разбирам, една Древна, една от Следващото поколение и един безсмъртен човек са отговорни за смъртта й. За Хеката трябва да бъде отмъстено. Но не сега и може би не скоро: но тя беше от семейството и й дължа това. Ще се погрижа за това.
Скати се поклони.
Вещицата на Ендор бе произнесла смъртната присъда спокойно и Фламел осъзна, че тази жена е по-опасна, отколкото си е въобразявал.
Дора обърна лицето си в друга посока и Фламел видя нейното отражение в едно огледало с орнаментирана сребърна рамка. Тя почука по стъклото.