— Още преди месец видях какво се случи тази сутрин.
— И не предупреди Хеката! — възкликна Скати.
— Видях само едно възможно бъдеще. Една от многото нишки на бъдещето. В други Хеката убиваше Бастет, а Мориган — Дий. В едно Хеката убиваше теб, господин Фламел, и на свой ред беше убита от Скатах. Видях всички варианти на бъдещето. Днес разбрах кой от тях се е сбъднал. — Тя се огледа из стаята, местейки поглед от огледало към полирана ваза и от нея към стъкло в рамка на картина. — Така че знам защо сте тук и какво искате да направя. Дълго обмислях отговора си. Имах цял месец на разположение.
— Ами ние? — попита Софи. — Нас имаше ли ни в твоите нишки?
— Да, в някои — рече Вещицата.
— А какво ставаше с нас в останалите? — Въпросът излетя от устата на Джош, преди да е имал време да го обмисли. Всъщност изобщо не му се искаше да знае отговора.
— Дий и неговите големи или пък плъховете и птиците ви убиваха в повечето. В други катастрофирахте с колата. Умирахте при пробуждането или загивахте заедно с Царството на сенките.
Джош преглътна с усилие.
— Само в една нишка ли оцелявахме?
— Само в една.
— Това не е хубаво, нали? — прошепна той.
— Не — заяви безизразно Вещицата от Ендор. — Изобщо не е хубаво. — Настъпи дълга пауза, докато Дора гледаше в полираната повърхност на една сребърна кана. После изведнъж отново заговори: — Първо трябва да знаете, че не мога да пробудя момчето. Това трябва да бъде оставено за други.
Джош бързо вдигна очи.
— Има други, които могат да ме пробудят?
Вещицата от Ендор не отговори.
— Момичето притежава една от най-чистите сребърни аури, които съм виждала от много векове насам. Трябва да бъде научена на някои магии за лична защита, ако иска да преживее остатъка от процеса на пробуждане. Фактът, че все още е жива и с всичкия си след толкова много часове, е доказателство за силата на нейната воля. — Обърна глава и Софи забеляза, че старицата я гледа от едно огледало, провесено от тавана. — Това ще го направя.
— Благодаря ти — каза Никола Фламел с дълбока въздишка. — Знам колко трудни бяха за нея последните няколко часа.
Джош не намери сили да погледне към сестра си. Пробуждането още не бе завършило. Означаваше ли това, че тя трябваше да преживее още страдания? Сърцето му се късаше.
Скатах коленичи край стола на баба си и постави длан върху ръката й.
— Бабо, Дий и неговите господари са по следите на двете липсващи страници от Сборника — каза тя. — Предполагам, че вече знаят или поне подозират, че Софи и Джош са близнаците, споменати в Книгата на Авраам.
Дора кимна.
— Дий знае.
Скатах хвърли крадешком поглед към Фламел.
— Значи е наясно, че трябва не само да вземе страниците, но също така и да плени или убие близнаците.
— Това също го знае — потвърди Дора.
— И ако Дий успее, този свят ще бъде унищожен? — рече Скатах, превръщайки простичкото изречение във въпрос.
— Светът е бил унищожаван и преди — отвърна Вещицата с усмивка. — Сигурна съм, че ще бъде унищожаван още много пъти, преди слънцето да угасне.
— Нали знаеш, че Дий възнамерява да върне света на Тъмните древни?
— Да.
— В Сборника пише, че Тъмните древни могат да бъдат възпрени само от Среброто и Златото — продължи Скати.
— Ако паметта не ми изневерява, пише също, че ябълките са отровни, а жабите могат да се превръщат в принцове. Не вярвай на всичко, което прочетеш в тоя Сборник — сопна се Вещицата.
Фламел беше чел онази част от Сборника, където пишеше за ябълките. Мислеше, че вероятно се отнася за ябълковите семки, които наистина бяха отровни — ако изядеш няколко килограма от тях. Не беше попадал на пасажа за жабите и принцовете, макар че бе чел Книгата стотици пъти. Имаше безброй въпроси, които искаше да зададе на Вещицата, но не затова бяха тук.
— Дора, ще научиш ли Софи на принципите на Въздушната магия? Тя трябва да усвои достатъчно, за да може поне да се защити от нападение.
Дора сви рамене и се усмихна.
— Нима имам избор?
Фламел не беше очаквал такъв отговор.
— Разбира се, че имаш избор.
Вещицата от Ендор поклати глава.
— Не и този път. — Тя вдигна ръка и свали тъмните си очила. Скати не помръдна и само трепването на скулите на Фламел издаде изненадата му. Близнаците отстъпиха ужасени. Вещицата от Ендор нямаше очи. Там, където трябваше да са те, имаше само празни очни орбити, а в тях бяха поставени идеални овали от огледално стъкло. Тези огледала се обърнаха право към близнаците.