— Отказах се от очите си, за да се сдобия с прозрението, възможността да виждам структурата на времето — миналото, настоящето и възможното бъдеще. Съществуват много варианти на възможно бъдеще, макар и не чак толкова, колкото си мислят някои хора. През последните няколко години нишките се събираха, сплитаха се все по-нагъсто. Сега са останали само няколко възможни бъдещета. Повечето от тях са ужасяващи — добави тя мрачно. — И всички са свързани с вас двамата. — Ръката й посочи към Софи и Джош. — Така че какъв избор имам? Този свят е и мой. Аз бях тук преди човеците, дадох им огъня и речта. Няма да ги изоставя сега. Ще обуча момичето, ще я науча да се защитава и ще й дам знанията как да контролира магията на въздуха.
— Благодаря ти — продума предпазливо Софи в дългата тишина, която последва.
— Не ми благодари. Това не е дар. Това, което ти давам, е проклятие!
Глава 36
Джош излезе от антикварния магазин с пламнали бузи, а в ушите му отекваха последните думи на Вещицата: „Трябва да се махнеш. Това, което преподавам, не е за ушите на човек.“
Като се бе огледал из стаята, към Фламел и Скати и накрая към сестра си, Джош изведнъж бе осъзнал, че е последният чист човек там. Явно в очите на Вещицата от Ендор Софи вече не беше изцяло човек.
— Няма проблем, ще изчакам… — започна той, но гласът му изведнъж секна. Той се прокашля и опита пак. — Ще изчакам в парка отсреща. — И после напусна магазина, без да се обърне, а звънът на камбанката сякаш му се присмя, когато затвори вратата.
Но проблем имаше. Огромен проблем.
Софи Нюман гледаше как брат й излиза от магазина и не се нуждаеше от пробудените си сетива, за да разбере, че е разстроен и ядосан. Искаше й се да го спре, да тръгне подире му, но Скати стоеше пред нея, гледайки я предупредително и вдигнала пръст пред устните си, като със съвсем леко поклащане на главата предупреди Софи да не казва нищо. После я хвана за рамото и я отведе пред Вещицата от Ендор. Старицата вдигна ръце и прокара изненадващо нежните си пръсти по контурите на лицето на Софи. Аурата на момичето трептеше и съскаше при всяко нежно докосване.
— На колко години си? — попита тя.
— На петнадесет. Е, на петнадесет и половина. — Софи не беше сигурна дали половината година има значение.
— Петнадесет и половина — повтори Дора, поклащайки глава. — Не мога да си спомня толкова назад.
Тя сведе брадичка, после я вирна срещу Скати. — Ти спомняш ли си нещо, от когато беше на петнадесет?
— Помня ясно — отговори мрачно Скатах. — Не беше ли горе-долу по времето, когато те посетих във Вавилон и ти се опита да ме омъжиш за цар Навуходоносор?
— Сигурна съм, че грешиш — рече Дора ведро. — Това беше по-късно. От него щеше да излезе прекрасен съпруг — добави тя. Вдигна глава към Софи и момичето се видя отразено в огледалата, заместващи очите на Вещицата. — Има две неща, на които трябва да те науча. Да се защитаваш — това е проста работа. Но да те обуча в магията на въздуха е малко по-сложно. Последния път, когато обучавах човек на Въздушна магия, му отне шестдесет години да усвои основните неща, и въпреки това падна от небето при първия си полет.
— Шестдесет години. — Софи преглътна. Това означаваше ли, че е обречена да прекара целия си живот в опити да овладее силата си?
— Бабо, не разполагаме с подобно време. Съмнявам се дали имаме даже шестдесет минути.
Дора се втренчи в едно огледало и отражението й ги изгледа оттам.
— Ами защо не го направиш ти, като си такава специалистка?
— Бабо… — въздъхна Скатах.
— Не ме бабосвай с този тон — рече предупредително Дора. — Ще го направя, както аз си знам.
— Нямаме време да го правим по традиционния начин.
— Не ми говори за традиции. Какво знаете вие младите за традициите? Повярвай ми, когато свърша, Софи ще знае за Въздушната магия всичко, което знам и аз. — Тя се обърна отново към Софи. — Всичко по реда си: родителите ти живи ли са?
— Да — каза тя, премигвайки изненадано, без да е сигурна накъде бие старицата.
— Добре. И ти разговаряш с майка си?
— Да, почти всеки ден.
Дора хвърли кос поглед към Скати.
— Чу ли това? Почти всеки ден. — Взе едната ръка на Софи между своите и я потупа по опакото. — Може би трябва да научиш Скатах на едно-две неща. А баба имаш ли?
— Да, майката на баща ми. Обикновено й се обаждам всеки петък — добави тя и се притесни, че днес е петък и че Нана Нюман ще очаква обаждане.
— Всеки петък — повтори многозначително Вещицата от Ендор, като изгледа отново Скати, но Девата-воин умишлено се бе обърнала и бе съсредоточила вниманието си върху богато украсено стъклено преспапие. Остави го, щом забеляза, че в стъклото има замръзнал мъничък човек в официален костюм. Той държеше в едната си ръка куфарче, а в другата пачка листове. Очите му още мигаха.