— Няма да боли — каза Вещицата.
Софи се съмняваше, че може да е по-лошо от онова, което вече е изтърпяла. Носът й се сбърчи от миризмата на горящо дърво и тя усети хладен полъх по ръцете си. Сведе поглед. Пръстите на Вещицата от Ендор предяха ефирна бяла паяжина, която се омотаваше като бинт около пръстите на Софи. Паяжината обгърна дланта й, като я покри напълно, после се уви около китката й и продължи нагоре по ръката. Тогава тя осъзна, че със своите въпроси Вещицата й е отвличала вниманието. Софи погледна в огледалните й очи и откри, че не може да въплъти в думи това, което й се искаше да попита. Сякаш бе загубила способността си да говори. Освен това се изненада, че вместо да усеща страх, от мига, в който Вещицата я бе хванала за ръката, по тялото й се разливаше вълна от покой. Тя погледна към Скати и Фламел. Те наблюдаваха ставащото, с удивление и страх, а Скатах — дори с ужас.
— Бабо, сигурна ли си в това, което правиш? — попита настоятелно Скатах.
— Разбира се, че съм сигурна — тросна се старицата.
И макар че Вещицата от Ендор говореше на Скатах, Софи чуваше гласа й в главата си, как й говори, шепне древни тайни, мълви архаични магии, разкривайки трупано цял живот знание в разстояние на няколко удара на сърцето или няколко вдишвания.
— Това не е паяжина — обясни Дора на стъписания и безмълвен Фламел, забелязвайки, че той се е привел напред и се взира напрегнато в нишките, увиващи се около ръцете на Софи. — Това е концентриран въздух, примесен с моята собствена аура. Цялото ми знание, опит, дори умения са събрани в тази въздушна паяжина. Щом докосне кожата на Софи, тя ще започне да попива това знание.
Софи задиша дълбоко, поемайки в дробовете си въздуха с мирис на дърво. В главата й проблясваха с невъобразима бързина образи: отдавна отминали времена и места, колосални каменни стени, кораби от чисто злато, динозаври и дракони, град, изсечен в ледена планина, и лица — стотици, хиляди лица от всякакви човешки раси, от всеки времеви период, човеци и получовеци, превръщенци и чудовища. Тя виждаше всеки, когото Вещицата от Ендор някога е виждала.
— Египтяните го разбраха погрешно — продължи Дора. Ръцете й вече се движеха прекалено бързо, за да може Фламел да ги вижда. — Те увиваха мъртвите. Не осъзнаха, че аз увивам живите. Имаше време, когато влагах частица от себе си в своите последователи и ги пращах по света да преподават от мое име. Явно в древното минало някой е видял този процес и се е опитал да го имитира.
Софи изведнъж видя още дузина хора, увити като нея, и една по-млада Дора, движеща се между тях, облечена в дрехи, които са се носили в Древен Вавилон. Някак Софи разбра, че това са жреците и жриците от култа, който е почитал Вещицата. Дора им предаваше малка част от знанията си, за да могат те да тръгнат по света и да учат другите.
Белият, подобен на паяжина, въздух сега се спускаше по краката на Софи, омотавайки ги заедно. Тя несъзнателно вдигна ръце и ги кръстоса пред гърдите си, с дясна длан на лявото рамо и лява длан на дясното рамо. Вещицата кимна одобрително.
Софи затвори очи и видя облаци. Без да знае как, разбра названията им: перест, пересто-купест, висок слоест и слоесто-купест, слоесто-дъждовен и купест. Всички бяха различни, всеки тип имаше уникални характеристики и свойства. Тя изведнъж разбра как да ги използва, как да ги оформя, да борави с тях и да ги придвижва.
Образи трепкаха.
Проблясък.
Тя видя как една мъничка жена под ясно синьо небе вдигна ръка и накара един облак да наедрее точно над нея. Дъжд напои изсъхналата земя.
Пак проблясък.
Висок брадат мъж, застанал накрая на огромно море, вдигна ръце и виещ вятър раздели водите.
И пак проблясък.
Млада жена само с един-единствен жест накара беснееща буря да спре, да замръзне намясто, а после се втурна в паянтова дървена къща и извади едно дете. Миг по-късно бурята връхлетя върху къщата.
Софи гледаше образите и се учеше от тях.
Вещицата от Ендор докосна бузата на Софи и момичето отвори очи. Бялото им беше осеяно със сребърни искрици.
— Има хора, които ще ти кажат, че магията на огъня или водата, или дори на земята е най-могъщата. Те грешат. Магията на въздуха превъзхожда всички останали. Въздухът може да гаси огъня. Може да разпилява водата на мъгла и да разкъсва земята. Но въздухът също така може да разгаря огъня, да тласка лодка през неподвижна вода и да оформя земята. Въздухът може да почисти рана, да извади тресчица от пръста. Въздухът може да убива.