— Значи не ви харесва? — отбеляза Фентън пред мадам Кауфман, когато тя влезе да му каже, че часът е вече седем.
Жената поклати глава.
— Като го погледна, тръпки ме полазват. Не, мистър Симс, това съвсем не сте вие.
— Доста е напредничав портретът за вкуса ви — каза и с усмивка той. — Мисля, че най-точно ще е, ако го нарека авангарден.
А самият Фентън бе направо очарован. Автопортретът беше истинско произведение на изкуството.
— Е, засега толкова — допълни той. — Следващата седмица заминавам на почивка.
— Заминавате?
В гласа и прозвуча такава тревога, че той се обърна и вдигна очи към нея.
— Да, ще трябва да заведа старата си майка в Шотландия. Защо?
Тя впери тревожен поглед в него, цялото и изражение се промени. Човек би помислил, че и е нанесъл непоносим удар.
— Но аз нямам другиго освен вас. Ще остана съвсем-сама.
— Ще ви платя, бъдете спокойна — отвърна бързо той. — Ще си получите парите предварително. Ще отсъствам само три седмици.
Жената продължи да се взира в него, а после изведнъж очите и се наляха със сълзи и започна да плаче.
Прекаляваше. Какво, по дяволите, искаше да каже? Какво щяла да прави и къде щяла да се дене. Нали обеща да и даде парите! Ще продължи да си живее както досега. Наистина, ако тя смяташе да се държи така, за него щеше да е по-разумно да побърза да си намери ателие. За нищо на света не би позволил мадам Кауфман да се превърне в бреме за него.
— Скъпа мадам Кауфман, та вие знаете, че аз не съм тук за постоянно — рече натъртено той. — След време, тъй или инак, ще се преместя. Вероятно още тази есен. Нужно ми е по-голямо пространство. Естествено ще ви уведомя предварително. Но трябва да помислите за бъдещето, да настаните Джони в детска градина и да си намерите някаква работа. В края на краищата така и за вас ще бъде по-добре.
Сякаш и бе зашлевил шамар. Стоеше като попарена, бе напълно съкрушена.
— Ами сега какво ще правя? — повтори тя глупаво и после, като че ли все още не можеше Да повярва на ушите си, попита: — Кога заминавате?
— В понеделник. Потеглям за Шотландия. Ще прекараме там три седмици. — Изрече последните думи много категорично, за да не остави място за съмнения.
Бедата е в това, че е неинтелигентна, реши той, докато миеше ръцете си на кухненската мивка. Бива я да ти свари чаша хубав чай и да почисти четките, но само толкова.
— И вие трябва Да си починете — предложи весело Фентън. — Разходете Джони по реката до Саутенд или до някое друго място.
Думите му увиснаха във въздуха. Само един тъжен взор и безпомощно свиване на раменете.
Следващият ден — петък — бе краят на работната му седмица. Сутринта той осребри един чек, за да и предплати за трите седмици. Добави още пет лири за собствено успокоение.
Когато пристигна на № 8, Джони бе вързан на старото си място до стъргалката пред входа. От доста време не бе постъпвала така с момчето. Фентън влезе през задната врата в сутерена; радиото не свиреше и кухнята бе затворена. Отвори и погледна вътре. Вратата към спалнята също беше затворена.
— Мадам Кауфман! — извика той. — Мадам Кауфман!…
Тишина, сетне жената отговори, но гласът и бе глух и изнемощял:
— Кажете.
— Какво ви е?
Отново пауза и след това:
— Не се чувствувам много добре.
— Съжалявам. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Не.
Ето, че си показваше рогата. Нима досега бе изглеждала добре? Но поне си мълчеше. Не се опита да му свари чай, дори не беше приготвила подноса. Фентън остави плика с парите на кухненската маса.
— Донесох ви парите — извика и. — Двайсет лири. Защо не излезете да си купите нещо? Такъв прекрасен следобед. Въздухът ще ви ободри.
Наистина, трябваше малко да я стресне. Нямаше да и позволи да проси от него съчувствие с такива номера.
Той влезе в ателието, като си подсвиркваше високо. Стресна се, когато откри, че всичко бе така, както го беше оставил, предната вечер. Четките, неизмити, сплъстени от засъхналата боя, лежаха върху изцапаната палитра. Стаята непипната. Е, това вече наистина бе прекалено. Мина му през ум да си прибере плика от кухненската маса; Кой го би по главата въобще да споменава за почивката. Трябваше в края на седмицата да и изпрати парите по пощата заедно с бележка, че е заминал за Шотландия. А сега какво? Ще го вбесява с тия свои цупеници, при това занемарила задълженията си. Ами чужденка, от тях не може друго да се очаква, не можеш да им се довериш. В края на краищата ще ти изиграят някакъв номер.