— Между двете неща няма нищо общо — каза тя с раздразнение.
Смайлоу леко сви крайчеца на тънките си устни.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Ще ти кажа истината, само истината и цялата истина, детектив Смайлоу. Хамънд ме заряза. Край. Точка по въпроса.
— Защо?
— Обяснението му беше стандартно. „Вървим в противоположни посоки“, което в превод обикновено означава „връзката ни се изчерпа и възнамерявам да потърся ново развлечение“.
— Хм. Знаеш ли дали в живота му вече се е появило такова „развлечение“?
— Не е. Една жена обикновено се досеща.
— Както и един мъж.
Тонът му бе многозначителен.
— Рори! Нима е възможно мистър Хладнокръвие някога да с бил влюбен?
— Извинете. — Не бяха забелязали приближаването на медицинската сестра, преди да заговори. — Моят пациент… — Тя посочи с палец към вратата на Даниелс. — …искаше да знае дали сте си тръгнали. Когато му казах, че все още сте тук, ме помоли да ви съобщя, че си е спомнил нещо, което би могло да ви помогне.
Преди да довърши, и двамата станаха и се отправиха към стаята.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Хамънд прочете името на улицата, което бе записал и пъхнал в джоба си, преди да излезе от дома си, за да посети Дейви.
Въпреки че не бе сигурен дали телефонният номер на доктор Лад е включен в указателя на Чарлстън, нетърпеливо прелисти страниците с номерата на лекарите в града, докато откри името д-р А. Е. Лад. Веднага разбра, че е попаднал на вярна следа, защото цифрите съвпадаха с тези, които бе набрал сутринта от вилата си.
Това име бе единствената му надежда да открие жената, с която бе прекарал миналата нощ. Естествено бе немислимо да разговаря с доктора. Засега целта на Хамънд бе единствено да разбере къде се намира кабинетът му и дали може да научи нещо от него. По-късно щеше да измисли повод да се срещнат.
Въпреки че съзнанието му бе заето е мисли за раздялата със Стефи, смущаващия разговор с Дейви, убийството на Петиджон и всичко, свързано с него, споменът за жената, която бе проследил след панаира и целунал на бензиностанцията, не му даваше покой.
Безсмислено бе да се опитва да я забрави. Хамънд Крос не се примиряваше с неизвестността. Дори като дете никога не бе приемал уклончиви отговори. Не оставяше родителите си на мира, докато не получеше обяснение, което да задоволи любопитството му.
Бе запазил тази своя черта. Стремежът да узнае не само основните факти, но и всички подробности, бе ценно качество в работата му. Не преставаше да рови и търси, докато не откриеше цялата истина, понякога за искрено разочарование на колегите си. Случваше се дори сам да бъде разочарован от разкритията.
Мислите за нея нямаше да престанат да го измъчват, докато не разбереше коя е и защо след невероятната нощ, която бяха прекарали заедно, бе изчезнала от вилата и от живота му.
Издирването на доктор Лад бе отчаян, детински опит да узнае нещо за нея. По-точно — дали тя е мисис Лад. Ако бе така, това щеше да бъде краят. Ако не…
Не се осмеляваше да мисли за многобройните вероятности.
Хамънд бе отраснал в Чарлстън и знаеше в кой район се намира улицата. Беше само на няколко пресечки от имението на Дейви. Стигна за броени минути.
Представляваше къса и тясна алея, а сградите край нея бяха обрасли с лози и забулени в история. В близост до оживения център на града се намираха няколко подобни улици, които сякаш бяха част от друг свят. Повечето здания тук, между Броуд Стрийт и Батъри, носеха исторически белези. Номерата на някои къщи завършваха е 1/2, което означаваше, че са пристройки към главната сграда — летни кухни или гаражи, впоследствие превърнати в отделни жилища. Имотите в тази част на града бяха най-търсени. Беше скъп квартал. Наричаха обитателите на къщите, разположени на юг от Броуд Стрийт, Ю. О. Б. — „южно от Броуд“.
Хамънд не бе изненадан, че докторът работи точно в тази жилищна зона. Много специалисти бяха превърнали някои от старите къщи в кантори и кабинети и често живееха на горните етажи. В Чарлстън от векове съществуваше такава традиция.
Паркира в една отбивка и тръгна пеш по павираната алея. Беше се смрачило. Почивният ден бе свършил и хората се бяха прибрали по домовете си. Той бе единственият пешеходец. Улицата бе сенчеста и тиха, но приветлива. През отворените прозорци се виждаха светли стаи, които сякаш го приветстваха. Всички къщи бяха в отлично състояние. Очевидно доктор Лад бе заможен човек.
Вечерният въздух бе тежък и задушен. Хамънд се почувства така, сякаш бе обгърнат от плътна памучна завеса. След минути ризата му залепна от пот, въпреки че вървеше бавно. Явно бе нервен.