— Щом можа да излъже за нещо толкова незначително, като ходенето на пазар, значи е възможно да продължи да ни подвежда.
— Всъщност лъжата й не е толкова незначителна. Часът съвпада. Месарят си спомня, че Сара Бърч е минала да вземе пържолите малко преди шест и половина, когато свършва смяната му.
— Значи е била в магазина, да кажем, от пет до шест и половина — замислено отбеляза Стефи. — Около времето, когато някой е очистил Петиджон. А супермаркетът се намира на две преки от хотела! По дяволите! Нима ще излезе толкова просто?
— Не — недоволно промърмори Смайлоу. — Мистър Даниелс каза, че жената в коридора на хотела не била цветнокожа. А Сара Бърч определено е.
— Но може да прикрива Дейви.
— Онази не е била и руса — напомни й Смайлоу. — Всеки би казал, че косите на Дейви Петиджон са руси.
— Шегуваш ли се? Тя е кралица на дегизировките.
Хамънд не бе изненадан, че вярната прислужница на Дейви е излъгала заради нея. Но бе смутен от ехидната забележка на Стефи и разтревожен, че приятелката му от детството наистина може да бъде заподозряна, а алибито й не е така желязно, както твърдеше.
— Тя не би убила Лут. — Другите двама се обърнаха към него. — Какъв мотив може да има?
— Ревност и пари.
Хамънд поклати глава в знак на несъгласие.
— Дейви също имаше любовници, Стефи. Защо би ревнувала Лут? Освен това разполага със собствени пари. Вероятно дори повече от неговите.
— Все пак не съм готова да я зачеркна от списъка.
Той ги остави да размишляват и се приближи към леглото. Даниелс държеше в скута си отворен скицник с множество рисунки на очи с различна форма. Хамънд погледна към листа на Ендикът, но тя все още работеше върху овала на лицето.
— Може би трябва малко да стесните тук — каза мистър Даниелс и посочи бузата си. Художничката добави няколко щриха. — Да, по-скоро така.
Когато преминаха към веждите и очите, Хамънд се върна при Стефи и Смайлоу.
— А бившите му бизнес партньори? — попита той детектива.
— Естествено ще ги разпитаме — отвърна Смайлоу с хладна сдържаност. — Тоест онези, които не са в затвора.
В случаите, когато делата не бяха предадени на федералния съд, Хамънд бе успял да вкара няколко издигнали се престъпници зад решетките. Лут Петиджон доста често бе заобикалял правилата, но се отърваваше на косъм от съдебно преследване. Играеше си със закона, но никога не бе прекрачвал границата.
— Една от последните му сделки е била свързана с остров — осведоми ги Смайлоу.
Стефи гневно въздъхна:
— Нищо ново!
— Тази е по-различна. Островът Спекъл се намира на около три километра от бреговата ивица и е сред малкото, на които строителството е забранено.
— Петиджон щеше да има неприятности заради това — отбеляза Стефи.
Смайлоу кимна:
— Погрижил се е да остане чист. Името му не фигурира в никой от документите за партньорство. Поне в тези, които открихме досега. Но ви уверявам, че ще проучим и всички останали. — Погледна Хамънд и добави! — Подробно.
Сърцето на Хамънд натежа като оловна топка в гърдите му. Смайлоу не казваше нищо за аферата на Петиджон с острова Спекъл, което да не му бе известно. Той знаеше още много. Повече, отколкото би искал.
Преди около шест месеца областният прокурор на Южна Каролина му бе възложил да направи разследване във връзка с опита на Петиджон да разработи острова. Беше стигнал до разтърсващи открития и бе истински изумен, когато видя името на баща си сред инвеститорите. Докато не разбереше дали има връзка между този проект и убийството на Петиджон, щеше да пази тайна. Също както Смайлоу бе заявил пред него, и той щеше да уведоми детектива за подробностите, когато му дойдеше времето.
Стефи предположи:
— Възможно е Петиджон жестоко да е изиграл някого от тези бивши съдружници и така да го е подтикнал към убийство.
— Съществува и такава вероятност — каза Смайлоу. — Проблемът е, че Лут действаше в съдружие с важни клечки, сред които имаше и хора от всички нива на властта. Поддържаше приятелски отношения с влиятелни личности. Това ще усложни събирането на сведения, но няма да ми попречи да ровя.
Хамънд знаеше, че ако Смайлоу започне да рови, все някога ще стигне до името Престън Крос, което чакаше като съкровище да бъде извадено на показ. Беше само въпрос на време връзката на баща му с Петиджон да бъде разкрита.
Мислено прокле баща си, че го бе поставил в такова неловко положение. Скоро щеше да бъде принуден да избира между своя дълг и предаността към семейството си. Нечистите сделки на Престън биха му коствали най-малко отстраняване от делото срещу убиеца на Петиджон. Ако се стигнеше до това, Хамънд никога нямаше да му прости.