— Стивън Аскот — представи се кратко той и се засмя. — Един от братята ми има същата структура като теб. Открих, че мога да го победя само по един начин. Трябваше да бъда по-бърз от него. Един акробат ме научи на няколко трика и оттогава често съм се спасявал от мечки като теб с бързо преобръщане.
— Вярвам на всяка твоя дума. — Там потърка носа си. — Боя се, че е счупен.
— О, Там! — извика загрижено Алисия и хвърли към Стивън поглед, изпълнен с омраза. — Трябва веднага да отидем в лагера, за да те прегледам!
Там не се помръдна от мястото си.
— Мисля, че първо трябва да попиташ мъжа си дали разрешава. Предполагам, че това е съпругът ти, нали?
В този момент Стивън усети искрена привързаност към шотландеца.
— Вече имам няколко белега, които го доказват.
Там избухна в смях.
— Да вървим в лагера. Надявам се, че ще намерим някое отворено буре бира. Освен това трябва да си поговоря със стражите. Как не са забелязали Алисия да се измъква от лагера! Цял отряд бронирани рицари не би вдигнал такъв шум.
— Шум! — изсъска вбесено Алисия. — Вие, англичаните, сте…
Там сложи ръка на рамото й, за да я накара да замълчи.
— Твоят мъж те е чул. Това е достатъчно. А сега върви напред и ми стопли вода, за да се измия. Имам чувството, че съм оплескан с кръв чак до ушите. — Той измери Стивън с благосклонен поглед.
— Почеркът ти е чудесен, момко.
Стивън се ухили доволно.
— Ако ме беше треснал само още веднъж в онова проклето дърво, гръбнакът ми щеше да се натроши на парченца.
— Така си и знаех — засмя се Там. — Нямаш достатъчно месо по ребрата. Аз съм по-добре подплатен.
— Пфу! — изръмжа презрително Стивън. — Ако бях дебел като теб, изобщо нямаше да мога да се движа.
Мъжете се засмяха и потеглиха към лагера.
— Стивън! — извика разтревожено Крис, щом стигнаха палатките. — Чухме шума, но мина много време, преди да разберем, че си излязъл от лагера. За Бога, какво е станало с гърба ти? И кой е този мъже теб?
Мъжете наскачаха от постелите си. Пажовете побързаха да запалят факлите.
— Няма за какво да се тревожиш, Крис — усмихна се Стивън. — Изпрати в палатката ми топла вода и отвори буренце с бира. Заповядай, Там!
Там огледа учудено вътрешността на палатката. Стените бяха облечени с бледосиня коприна, подът покрит с ориенталски килими. Той седна предпазливо на резбования дъбов стол.
— Хубав замък имаш — рече замислено той.
— Само пилее парите! — намеси се сърдито Алисия. — Толкова хора гладуват, а той…
— Аз плащам на мъжете, които са направили тази палатка, и мисля, че им давам достатъчно, за да си купуват добра храна — отговори ядосано Стивън.
Там погледна единия, после другия. В нейните очи имаше гняв и враждебност, но в неговите се четеше само търпимост и може би дори любов. Стивън го бе нападнал само защото беше помислил, че жена му е изложена на сериозна опасност.
Донесоха им гореща вода. Двамата се съблякоха до кръста и започнаха да се мият. Алисия прегледа носа на Там и го увери, че не е счупен. Гърбът на Стивън представляваше кървава маса. Кората на дървото беше одрала кожата на много места.
— По-добре се погрижи за мъжа си — подкани я спокойно Там. — Гърбът му е целият в кръв.
Алисия хвърли надменен поглед към Стивън и повика Раб. Двамата излязоха от палатката. Там взе парче чист лен.
— Седни, момче. Аз ще ти измия гърба.
Стивън се подчини с готовност и Там изми внимателно раните.
— Може би трябва да се извиня за поведението на жена си — заговори тихо Стивън.
— Не е нужно. По-скоро аз ще се извиня пред теб, защото спомогнах Алисия да стане това, което е.
Стивън избухна в смях.
— Значи съм имал всички основания да се бия с теб. Как мислиш, дали ще дойде ден, когато Алисия ще започне да гледа на мен като на свой съпруг?
Там изстиска окървавения лен.
— Трудно е да се каже. Тя и Дейви имат много причини да мразят англичаните.
— Кой е Дейви, по дяволите?
— По-големият брат на Алисия.
Стивън се обърна и го погледна смаяно.
— Брат! Алисия има брат и въпреки това е била провъзгласена от баща си за негов наследник?
Там се изкиска и обърна Стивън с гръб към себе си, за да продължи с почистването на раните.
— Ти нямаш представа от живота на шотландците.
— Какво има за разбиране? — попита ядосано Стивън. — Що за човек беше бащата на Алисия?
— По-добре да беше попитал що за човек е брат й Дейви. Той е диво момче и май още от деня на раждането си не е съвсем наред с главата. Иначе е красив, хората го обичат и се подчиняват с готовност на волята му. Ала не пожела да разбере, че геройствата му рядко са от полза за клана.