Най-страшното беше, че тялото й жадуваше за него. Най-лесно беше да забрави какво ги разделяше и да се подчини на сладката власт на любовта. Нежният му глас я замайваше и когато се наложеше да прояви бдителност и предпазливост, сетивата й щяха да бъдат притъпени. Не можеше да си позволи това. Не можеше да изложи на опасност клана си само защото изпитваше безкрайно удоволствие да се люби с мъжа, който можеше да бъде английски шпионин.
Тя отиде в малката градина зад голямата каменна къща, за да остане сама. Не можеше да му се довери. Знаеше, че той има трима братя. Може би щеше да открие слабото място в защитата й и да ги повика на помощ? Или щеше да се хвали пред братята си, че е опитомил дивата шотландка и тя е готова да запълни всяко негово желание, когато започне да целува коленете й?
— Алисия!
Младата жена се обърна бавно.
— Какво има, Дъглас? — В меките кафяви очи на мъжа се четеше съшият ням въпрос, който измъчваше и нея, и хората й. Никой не знаеше дали може да има доверие в Стивън. Всички чакаха присъдата й. И щяха да я преценят според нея. Ако направеше грешка, щеше да загуби доверието на клана си.
— Донесоха ми, че тази вечер Макгрегърови са замислили ново нападение над стадата ни.
Алисия кимна. Знаеше, че Дъглас има шпиони при враговете.
— Съобщи ли на другите?
Дъглас я погледна колебливо, но като разбра, че въпросът й се отнася изключително до Стивън, поклати решително глава.
— Никой не знае.
Алисия погледна към разбунтуваното море.
— Тази вечер аз лично ще поведа въоръжения отряд и ще покажем на Макгрегърови кой е водач на клана Макарън. Няма да им позволя да се подиграват е мен.
Дъглас се усмихна с разбиране.
— Ще се радвам да изляза пак с вас.
Тя го погледна заклинателно.
— Не издавай пред никого какво сме замислили. Пред никого, чуваш ли!
— Разбрах. Отивам да се приготвя. — Той се обърна и се отдалечи с бързи крачки.
Масата за вечеря се огъваше от многобройните ястия, едно от друго по-примамливи. Стивън погледна недоверчиво изобилието, защото познаваше добре шотландската пестеливост на Алисия и навика й да му поднася оскъдна вечеря. Днес всичко беше различно. Дори тя му се усмихваше. Това го изненада още повече от разкошната вечеря. След днешната разгорещена караница беше подготвен повече за злобни погледи. Може би думите му я бяха накарали да се замисли. Може би беше готова да му даде шанс.
Той се облегна назад в стола си и помилва бедрото й. Усмихна се, като усети реакцията й, и продължи милувката. Алисия се обърна към него е полуотворени устни и топъл поглед.
— Сега не е нито времето, нито мястото за такива неща — прошепна тя и в гласа й имаше искрена тъга.
— Тогава да се качим в стаята си.
Тя се усмихна изкусително.
— След малко. Първо искам да опиташ новата ми напитка. Приготвих я от вино и плодов сок и я подправих с шотландски билки. — Тя му подаде сребърната чаша и го погледна с очакване. Стивън не обърна внимание какво пие. Алисия флиртуваше с него! Това не се беше случвало никога и кръвта му закипя. Дългите й мигли се сведоха над огромните очи, блестящи като сини перли. Върхът на езика й помилва долната устна и по гърба на Стивън пролазиха тръпки.
— Ела с мен! — прошепна дрезгаво той и стисна ръката й.
Тя изглеждаше готова да се подчини на желанието му!
Той започна да се прозява още преди да изкачат стълбата. Когато Алисия отвори вратата на спалнята им, очите му вече се затваряха.
— Нещо не е наред — промърмори сънено той. Дори езикът отказваше да му се подчинява.
— Уморен си, това е всичко — прошепна съчувствено тя. — Цял ден си бил навън с Там, а аз знам колко досаден е той, когато иска да постигне нещо. Ела, ще ти помогна!
Тя го улови през кръста и го отведе до леглото. Стивън падна тежко върху завивката. Крайниците му тежаха като олово и бяха негодни за нищо.
— Много съжалявам. Аз…
— Тихо, не говори повече — усмихна се Алисия. — Сега ще си отпочинеш. След като се наспиш, ще се чувстваш много по-добре.
Стивън нямаше друг избор, освен да я послуша, и само след минута потъна в дълбок сън.
Алисия смръщи чело и го погледна изпитателно. Дано не беше сложила твърде много упойващо средство във виното му. Като го видя дълбоко заспал, отпуснат и раним, тя изпита необичайни угризения на съвестта. После тръсна решително глава и си каза, че е била длъжна да постъпи така. Той нямаше право да й се пречка с железните си рицари. Тя трябваше да докаже на Макгрегърови, че никой няма право да краде безнаказано говедата й.
Тя беше готова да излезе, когато хвърли бърз поглед назад и въздъхна недоволно. Върна се при Стивън и събу ботушите му. Той не се помръдна, не я попита нищо, не я погледна, не поиска нищо от нея. Алисия приглади назад непокорните руси къдрици и, подчинявайки се на някакъв внезапен импулс, се наведе и целуна нежно зачервената му буза. После изведнъж отскочи назад, укорявайки се за глупостта си. Какво толкова се беше загрижила за някакъв си англичанин?