Десетина въоръжени мъже вече я чакаха с оседлани коне. Тя заметна дългата си пола над коленете и възседна любимия си кон. Нямаше нужда от заповеди. Всички знаеха какво трябва да направят и препуснаха безшумно след водачката си по тесния скалист мост към сушата.
Осведомителят на Дъглас беше казал истината. Предстоеше нападение над стадата им. Малкият отряд напредваше толкова бързо, колкото позволяваха конете. След около два часа слязоха от седлата и се промъкнаха навътре в гората.
Алисия вървеше напред и скоро чу чужди стъпки. Тя се спотаи в сянката на едно дърво и вдигна ръка — сигнал за хората й да спрат. После описа кръг и мъжете се разпръснаха безшумно по околните дървета, за да обградят крадците. Само Дъглас остана до нея.
Когато инстинктът и опитът й подсказаха, че хората й са заели позиция, тя нададе пронизителен вик, който подплаши задрямалите говеда. Макгрегърови захвърлиха въжетата и извадиха късите си мечове. В следващия момент хората на Алисия се втурнаха срещу тях. Всички бяха захвърлили наметалата и се движеха свободно в широките си ризи. Варварските им бойни викове отекваха оглушително и стените на долината. Алисия захвърли полата си и продължи да се бие само по късата риза и карирания плейд, който едва скриваше коленете й. Все пак тя се стараеше да остане на заден план, за да ръководи битката, без да пречи на мъжете със слабите си сили. В такива минути винаги се проклинаше, че е само слаба жена.
— Йърл! — изкрещя предупредително тя и викът й дойде тъкмо навреме, за да предпази един от младите мъже от двуострия меч, който изсвистя над главата му. След секунда Алисия се втурна през тревата, за да попречи на друг Макгрегър да нападне един от хората й в гръб. На лунната светлина блесна кама, която сочеше право в сърцето на Дъглас — а той беше изпуснал оръжието си! — Дъглас! — извика Алисия и му хвърли своя меч. Мъжът от клана Макгрегър се обърна да види какво става и в същия момент Дъглас заби камата си под ребрата му. Мъжът политна напред и падна, по лице в тревата.
Падането на този мъж сложи край на битката. Алисия усети внезапната промяна в поведението на мъжете и хвърли изненадан поглед към падналия.
— Това е самият Макгрегър — прошепна изненадано тя. — Мъртъв ли е?
— Не, само ранен — отговори мрачно Дъглас. — След минута ще дойде на себе си.
Алисия се огледа бързо. Останалите от клана Макгрегър бяха избягали в гората, уплашени от раняването на господаря си. Тя коленичи до ранения и заповяда на Дъглас:
— Върни ми камата.
Момъкът се подчини без колебание.
— Искам Макгрегър да запомни завинаги тази нощ. Как мислиш, да напиша ли инициалите си върху кожата му?
— На бузата ли? — попита усърдно Дъглас.
Алисия го изгледа студено. Очите й святкаха сребърни на лунната светлина.
— Нямам намерение да започвам нова война, Дъглас. Искам само да му оставя спомен от тази нощ. Освен това съм чувала, че Макгрегър е красив мъж. — Тя отвори ризата му.
— В последно време сте много чувствителна към красивите мъже — отбеляза горчиво Дъглас.
— А ти си станал много дързък. Ревност ли те измъчва или честолюбие? Остави тези детински забележки и се погрижи за хората ми!
Дъглас веднага изпълни заповедта.
Алисия беше слушала най-различни истории за водача на клана Макгрегър и знаеше, че той ще оцени белега, оставен му от жената, която го бе победила в честен бой. Тя одраска кожата му с върха на камата си и написа на рамото му малко А. Това беше достатъчно предупреждение и урок за всички крадци на говеда.
Когато написа първата буква на името си върху тялото на Макгрегър, тя се върна с усмивка при мъжете си. Малкият отряд прекоси безшумно гората и стигна до мястото, където бяха завързали конете. Алисия се чувстваше великолепно. За първи път беше постигнала победа като господарка на клана Макарън!
— Отиваме при Там! — нареди кратко тя, когато отново се метна на седлото. — Ще го измъкнем от леглото. Сигурно ще се радва да узнае, че господарят на Макгрегър носи клеймото на Макарън. — При тази мисъл тя избухна в смях. Макгрегър щеше да побеснее от яд, като откриеше подаръка, оставен му от една жена.
Ала съдбата им беше отредила друго. Изведнъж небето отвори шлюзовете си и върху нощните ездачи се изсипаха потоци леден дъжд. Мъжете се увиха с наметалата си и Алисия се сети едва сега, че беше оставила полата си на бойното поле. По небето се стрелкаха светкавици, конете се стряскаха от оглушителните гръмотевици.