— Само посмей да кажеш, че шотландците не държат на думата си!
— Ох! — простена театрално Стивън. — Откакто те познавам, остарях с двадесет години. Миналата нощ сложи упойка във виното ми, после се спусна по най-стръмната скала, която съм виждал някога, а сега и това! Какво ли ме очаква занапред? Сигурно ще ме сложиш на колелото за мъчение. Или предпочиташ да ме наливаш с вода, докато се подуя и се пръсна?
Алисия избухна в смях и му подаде голямо парче печено свинско. Самата тя не преставаше да яде и устните й блестяха от мазнина.
— Как намери тази къща? Кой приготви яденето? Откъде знаеше, че ще се върна по крайбрежните скали?
Сега беше редът на Стивън да се изсмее в лицето й. Той захапа сочното месо, без да отговаря. Още не се беше възстановил от ръката й между бедрата си. Там не беше преувеличил предимствата на шотландския костюм, даже напротив.
— Дъглас е ходил при Там — каза след малко той и гласът му отново стана сериозен. — Много ми се иска да дойде денят, когато хората ти ще идват при мен, не при теб. Не е редно да научавам всичко от втора ръка.
Алисия не преставаше да яде. Сега устата й беше пълна с пастет.
— Дъглас е изпълнил синовния си дълг.
— За какво говориш?
— За Дъглас. Той е син на Там.
— Така ли? А аз мислех, че синът на Там е убит от англичаните.
Тя го изгледа унищожително, но Стивън продължи невъзмутимо да маже масло на хляба си.
— Някои мъже имат по много синове. Баща ми се шегуваше, че Там се опитва да постави началото на нов клан. Той има дузина синове, или по-точно щеше да има, ако англичаните не бяха…
Стивън вдигна ръка, за да я спре.
— Как се казват синовете му?
— Дъглас, Алекс, Йърл и Франсис са най-големите. Има още няколко сина, които са твърде млади, за да носят оръжие. Новата му жена скоро ще го дари с още един син.
Стивън избухна в смях. Тихата вода е най-дълбока, каза си развеселено той.
— Защо не отговори на въпросите ми? — попита с пълна уста Алисия. — Защо ме доведе тук?
— Мислех, че дългата езда ще охлади малко гнева ми. Освен това не исках никой да ни смущава.
Той хвърли злобен поглед към Алисия, но и това не можа да развали апетита й.
— Там се опитвал да ме събуди, но като не успял, повикал Мораг. Тя ми приготвила „освежаващо питие“ — отвратителна отвара, която едва не ме уби! Още преди да дойда на себе си, вече бяхме възседнали конете си и летяхме към крайбрежните скали. Пристигнахме тъкмо когато изтегляха Алекс на платото. — Той остави настрана оглозганата пилешка кост и продължи с нарастващ гняв: — Защо онези проклети мъже спуснаха именно теб по скалата? Не можаха ли да измислят нещо по-умно?
Алисия остави настрана парчето сладкиш и очите й засвяткаха.
— Ти още ли не можеш да проумееш? Защото аз съм господарката на клана Макарън! Аз съм тази, която разрешава или забранява. Моите мъже изпълняват заповедите ми, не обратното.
Стивън стана и хвърли още малко торф в огъня. Английското му възпитание се съпротивляваше отчаяно срещу такива думи.
— Ти не си достатъчно силна, Алисия. Те са мъже. Ами ако Алекс беше в безсъзнание? Какво щеше да направиш тогава?
Алисия реши да прояви търпение. Усещаше, че той се опитва да я разбере.
— Аз се спуснах по скалата, защото съм тънка и стройна. Издатината, на която висеше Алекс, беше толкова тясна, че нито един мъж нямаше да може да се закрепи. Освен това тежестта му щеше да разклати камъка и двамата с Алекс щяха да полетят в пропастта. Ако Имаше по-добра възможност за спасяването на Алекс, мислиш ли, че нямаше да прибягна до нея?
— По дяволите! — прекъсна я с въздишка той. — Не мога да понеса толкова много умни думи наведнъж!
Алисия примигна, после избухна в смях. Той беше напълно откровен и не я подиграваше.
— Нима не знаеш, че има водачи, които използват разума вместо мускулите си?
Той я погледна втренчено, после протегна ръце и я прегърна.
— Бях побеснял от гняв — зашепна в ухото й той. — Отначало не повярвах на мъжете, които ми казаха, че висиш някъде долу в пропастта. Мисля, че успях да си поема въздух едва когато те видях пред мен жива и здрава.
Тя вдигна глава и го погледна изпитателно.
— Ако бях загинала, Там със сигурност щеше да ти припише част от имотите ми.
— Имоти! — изфуча сърдито той и взе лицето й в ръцете си. — Понякога си ужасно глупава, дори за жена. — Тя се дръпна, но той я сграбчи за косата и неочакваната болка извика сълзи в очите й. — Трябва да те накажа за тази обида. Да, мисля, че ще удължа още малко тази прекрасна вечеря. — Гласът му звучеше дрезгаво. Устните му се впиха в нейните и той я зацелува като умиращ от жажда. Прегърна я и я отнесе пред огъня. Съблече я бавно, като целуваше всяко голо местенце по тялото й.